Нали?
Втренчвам се в кафявите му очи и се чудя дали не греша. Може би все пак бих могла да му кажа. Може би има начин да му обясня.
— Ще ме помислиш ли за луда, ако… — не довършвам, понеже не се сещам как да продължа. Но пък се сещам за изражението на баща ми, когато му разказах — сякаш обявих, че всяка нощ ме посещава извънземно.
— Извинявай — казвам вместо това и се отдръпвам. — Честно. Добре съм.
Ролинс е видимо разочарован. Имам чувството, че съм го предала. Знам, че иска да споделя какво ме мъчи, да му се доверя — но не мога. Просто не мога.
— Май е по-добре да си вървя — казва. Дръпва коженото си яке от дивана. Излизам след него от хола и го следвам в тъмнината на коридора, а устата ми се отваря и затваря като на риба. Страх ме е, че това е краят — че ако сега си тръгне, приятелството ни никога няма да е същото. Искам да го спра. Да му кажа да остане, но от гърлото ми не излиза никакъв звук.
Спираме край вратата. За секунда изражението му омеква, той протяга ръка и нежно отмята косата ми, разкривайки цицината на челото ми. Става ми неприятно, чувствам се разголена. Трепвам и бутам ръката му.
Той поклаща глава и се извръща да отвори вратата.
— До скоро — казва със стисната челюст и изчезва в хладния вечерен въздух. След миг колата му светва и изръмжава. Стоя и гледам как стоповете му се отдалечават. В устата ми горчи. Накрая щраквам лампата на верандата, та сестра ми да не трябва да се лута, когато се прибере у дома.
Пета глава
Влача крака към стаята си и се спирам нерешително по средата. Не ми хрумва какво да правя. Има нещо странно в това да си сам в петък вечер, струва ми се по-самотно, отколкото в друга вечер. Чувствам се още по-изоставена поради простия факт, че стоя тук сам-сама в девет вечерта в петък.
Ще вземе да си пусна Weezer, та да не е толкова крещящо тихо. Взирам се в стените — в плакатите на Nine Inch Nails и Green Day, които висят над леглото ми. Подсещат ме за Ролинс — обаждаше ми се всеки път, когато по радиото пуснеха нещо по мой вкус.
— Ти и твоята древна музика от деветдесетте — казваше ухилен и клатеше глава.
Страхувам се да не съм го загубила завинаги. Пресичам всеки негов опит да разбере какво всъщност се случва. Знам какво би казал доктор Морън — че го отблъсквам, преди да е имал възможност да ме разочарова.
Опитвам се да намеря нещичко в стаята от времето, преди да станем приятели, за да се сетя какъв бе животът ми по-рано, но не намирам нищо. Накрая отварям дрешника. Избутвам дрехите, които обличам най-често, и надниквам в задната част. А там сякаш времето е спряло — старата ми униформа на мажоретка, предвзетите пуловерчета, които носех, когато общувах предимно със Саманта.
Пръстите ми напипват лъскавата лилава рокля, с която бях облечена на миналогодишния бал, и ръката ми се дръпва, сякаш съм напипала змия. Отровните спомени мигом нахлуват в главата ми.
В първите дни от втората ми година в гимназията се чувствах опиянена от мисълта за новите хоризонти, които се разгръщаха пред мен. Предстоеше конкурсът за мажоретки и двете със Саманта се бяхме заклели, че ще спечелим място в отбора. И когато действително ни избраха, отпразнувахме с бутилка вино, която отмъкнахме от хладилника на по-големия й брат.
Шкафчето ми беше точно до това на Скот Бекър — тогава още не бяха започнали да му викат Скоч. И двете със Саманта бяхме луднали по него. Тогава беше по-дребен на ръст, с пясъчноруса коса и трапчинки. Непрекъснато го хващах да ме зяпа, когато си мислеше, че не виждам, а когато вдигнех поглед, целият почервеняваше и забиваше очи в земята.
В последния петък от септември Скот ме покани да отида на танците с него. Мислех, че Саманта ще се зарадва заради мен. Добре де, не е вярно. Знаех, че ще побеснее. Но въпреки това се съгласих.
Ако можех да изтрия едно-единствено нещо в живота си, освен смъртта на майка ми, щеше да е точно това — че приех поканата на Скот Бекър.
Саманта направо превъртя от злоба и насъска и останалите мажоретки срещу мен. В час по здравна култура трябваше да правим презентация за болестите, предавани по полов път. Темата на Саманта беше за херпеса и тя взе, че направи колаж — моята глава върху един лилав динозавър, нарече го Херпесозавър Рекс. Всички се смяха, включително учителката.
Саманта пусна слух, че съм правила френска любов на всички десетокласници от отбора по футбол. По стените в мъжката тоалетна се появи телефонният ми номер. В събота сутрин заварвахме клоните на дърветата в двора ни омотани в тоалетна хартия.