След няколко минути видях как едно момче с дълга кестенява коса и обеца на устната влиза в съблекалнята. Познавах го от часа по испански — ново хлапе, казваше се Арчи Ролинс. Първия път, когато сеньора Гомез бе прочела списъка с имената, двете със Саманта се бяхме разкикотили на глас. Та кой кръщава детето си Арчи?
Съвсем се паникьосах. Сетих се, че бях чела как някакво момиче се напило на един купон, а някакъв идиот снимал голото й тяло и пуснал снимките в интернет. И всички ги видели, даже родителите й.
„Хайде, Саманта — заповтарях наум. — Знам, че сме скарани, но нима ще стоиш и ще гледаш, без да направиш нещо? Как е възможно?“
Точно в този момент се върнах в тялото си.
Събуди ми звукът от боричкане. Тялото ми лежеше проснато върху една от неудобните дървени пейки в съблекалнята, а роклята ми бе усукана около талията. Постепенно различих борещите се фигури — биеха се Скот и новото момче, Арчи.
Арчи се прицели и удари Скот право в брадичката. Ръцете на Скот се разпериха настрани в опит да се вкопчат в нещо, но така и не намериха опора. Той се строполи тежко по гръб, простена и стана ясно, че скоро няма да се изправи.
Арчи ми протегна ръка.
— Хайде! — каза с дрезгав глас. — Да се махаме оттук!
Оставих го да ме изведе от съблекалнята, а после нагоре по стълбите и навън, в хладния въздух. Натика ме в колата си и аз не възразих, понеже единственото, за което можех да мисля, бе, че трябва час по-скоро да се изкъпя.
В понеделник сутринта чух една от мажоретките да шепне на друго момиче, че съм правила френска на Скот в мъжката съблекалня по време на забавата.
— Кой ти каза? — попита онази.
— Саманта — отвърна първата, — така че със сигурност е вярно. А и Скот разказал на всички. — Двете се разкикотиха.
Скоч Бекър, така го нарекоха. До ден-днешен е известен с прякора, който си спечели в нощта, в която за малко не ме изнасили. Всеки път, когато го чуя, едва се сдържам да не повърна.
След часа по испански пресрещнах Саманта в коридора.
— Ти видя всичко — казах й. — Видя, че Скот ме влачи към съблекалнята, но продължи да си пиеш пунша и не направи нищо. — Гласът ми трепереше и имах чувството, че ще се разплача, но за нищо на света не бих й доставила това удоволствие.
Саманта не помръдна, стиснала учебниците до гърдите си, свила устни. В очите й се четеше смесица от гняв, съжаление и страх. Очевидно се чудеше откъде знам, след като през цялото време съм била в безсъзнание. И я беше страх — от мен, от това, че знаех, че някак бях разбрала. После се врътна и побърза да се отдалечи.
Когато по-късно влязох в столовата, Саманта седеше в скута на Скоч. Всички от масата им ме проследиха с поглед, докато пълнех чинията си със спанак, кротони и салатен сос. Седнах на една празна маса до прозорците. И тогава Арчи, тоест Ролинс, дойде и седна срещу мен. Взел си беше пликче „Доритос“ и кутийка „Маунтън Дю“8. Погледна ме най-спокойно, сякаш присъствието му бе напълно в реда си, сякаш всеки ден седяхме заедно на обяд.
— Какво става? — ме попита. И оттогава сме най-добри приятели.
Не казах на никого за онази нощ. Може би трябваше. Вероятно трябваше. Но не го направих и настръхвам само от мисълта да говоря за това. Далеч по-лесно е да се преструвам, че нищо не се е случило. Лошото е, че все пак се случи. И че всеки ден го нося със себе си най-спокойно, сякаш присъствието му бе напълно в реда си, сякаш всеки ден седяхме заедно на обяд.
— Какво става? — ме попита. И оттогава сме най-добри приятели.
Не казах на никого за онази нощ. Може би трябваше. Вероятно трябваше. Но не го направих и настръхвам само от мисълта да говоря за това. Далеч по-лесно е да се преструвам, че нищо не се е случило. Лошото е, че все пак се случи. И че всеки ден го нося със себе си.
Просвам се върху леглото, без да си правя труда да се съблека, и отново превъртам в главата си разговора с Ролинс. Ще ми се да не се бяхме разделили така. Ами ако му бях казала истината? Ами ако ми беше повярвал? Дали фактът, че не мога да съм докрай откровена с Ролинс, означава, че всъщност не ценя приятелството му?
Въздъхвам и се обръщам на лявата си страна. Плакатът на „Портокал с часовников механизъм“ на стената ми блести под светлината на уличните лампи. Вторачвам се в него, но окото с гъстите черни мигли както винаги издържа погледа ми. Изправям се тромаво от леглото и прекосявам стаята до прозореца. Там ме чака старият телескоп на майка ми.