Протяга купата към Мати, която не понечва да я поеме. Пресягам се през масата, хващам я и прехвърлям няколко лъжици в чинията си, макар да нямам никакъв апетит.
— Зайо? Добре ли си?
Мати се е втренчила в нищото.
— Мати? — Гласът на баща ми прозвучава строго. Ако не го познавах толкова добре, бих решила, че е ядосан, а не притеснен до обезумяване. С думи общува далеч по-трудно, отколкото с кулинарните си творения.
Мати поклаща леко глава и очите й се спират първо върху мен, после върху баща ми.
— Май не съм гладна. Ще ида да си полегна малко, нали може?
Баща ми кимва, Мати бута стола си и тихичко излиза от трапезарията.
Той премества поглед върху мен. Старая се косата ми да пада върху цицината на челото, да не би да я види. Изобщо не ми се обяснява. Изобщо не ми се говори.
След известно време казва:
— Вий, трябва да хапнеш нещо. Станала си кожа и кости.
А не сме ли всички кожа и кости? Нима не сме само това? Та нали лично се уверих. Ужасяващата сцена от предната нощ продължава да се върти безспир в главата ми. Насилвам се да набода няколко шушулки и да ги натикам в устата си, макар никак да не ми се яде.
— Е, а ти как си? Тази седмица имала ли си инциденти? Нали си пиеш хапчетата?
Измънквам нещо уклончиво. Действително пия хапчета, но не провигил. Кофеинът е единственото, на което мога да разчитам в момента — да ме държи будна, да ме пази, за да не се плъзна обратно в света на кошмарите. Гълтам хапчетата едно след друго, откакто заварих Мати на пода в кухнята.
— Добре съм — казвам и с мъка преглъщам нова хапка зелен фасул. — Само дето се тревожа за Мати.
Той мълчи известно време. Очите му са сведени към чинията, после се плъзват към чашата с вода. Навсякъде, но не и към лицето ми.
— Нали не мислиш, че би опитала нещо… — Не успява да довърши изречението, но знам, че се тревожи да не би Мати да повтори стореното от Софи — тоест, онова, което всички си мислят, че е сторила Софи.
Аз също се тревожа. Мати далеч не е толкова корава, колкото опитва да се покаже. Плака, когато хамстерът на класа умря — и то в осми клас. Кой знае как ще приеме смъртта на най-добрата си приятелка. В момента е в шок, но какво ще се случи, когато отмине първият ужас?
Поклащам глава. Не смятам, че би направила точно това.
Погледът на баща ми се спира върху стола на Мати.
— Ще говоря с болницата да ми дадат няколко дни почивка. Но Вий, ако ме извикат по спешност, ще трябва да ме заместиш тук и да помогнеш на сестра си.
Откъсвам очи от чинията си и го поглеждам. Този път истински. Копнея да му разкажа какво видях снощи, че Софи всъщност не се е самоубила, както смятат всички. Искам да го дръпна в кухнята, да тикна телефона в ръцете му и да го накарам да се обади в полицията.
Но после какво?
Вече съм опитвала този вариант. И знам какво ще се случи.
Никой няма да ми повярва. Ще ме накарат пак да тръгна на психиатър. Ще ме натъпчат с нови лекарства, от онези, които те превръщат в робот, от които сякаш си мъртва.
Не. Ще трябва сама да измисля как да действам.
— Може ли да се качвам горе?
Той се взира в лицето ми, после кимва.
— Разбира се, миличка.
За секунда зървам бащата, когото познавах по-рано — онзи, който убиваше паяците, проверяваше за чудовища под леглото ми и лекуваше всичко само с парче лепенка и целувка. Прилича на някогашния ми баща. Вдигам чинията си, тръгвам към кухнята и се напъвам да се сетя кога за последен път е изглеждал така. Ако трябва да посоча точна дата, бих казала, че беше в деня, преди да опитам да му обясня какво се случва, когато припадам.
Денят, в който не ми повярва.
Седма глава
Флуоресцентната лампа в банята осветява сцената на престъплението ми. Плъзвам огледалната вратичка, пъхам пръсти зад почти пълното шишенце провигил и измъквам друго, малко пластмасово шише. Баща ми крие амбиена9 чак в дъното на шкафчето, за онези случаи, в които мислите му са изпълнени със загинали бебета и не може да спи. Така де, разбирам го. Ако между смъртта и нечия шестдневна рожба стоя само аз, със сигурност щях да се страхувам.
Изсипвам две от малките бели хапченца в шепата си, красиви малки спасители, и ги мушвам в джоба си, после пълня картонена чашка с вода и тръгвам към стаята на сестра ми.