Прокарвам четири таблетки кофеин с глътка безалкохолно, макар ръцете ми да треперят и пред очите ми да играят тъмни петна. Само така ще остана будна, ще избегна уязвимостта, която придружава сънливостта.
Учебникът по психология стои отворен на леглото ми, но не успявам да се съсредоточа върху различните теории за мотивацията. Изцъкленият поглед на Софи продължава да ме преследва. На всеки няколко минути наново преживявам ужаса от предната вечер.
Ужасът да стана свидетел на смъртта на Софи Джейкъбс.
Отвън нещо изпуква и кръвта ми се смразява. Дали не е убиецът? Дали е наясно, че съм станала свидетел на грозното му деяние, и идва да се отърве от мен? Смъквам се от леглото и се промъквам до прозореца. Налага се да впрегна цялата си смелост, за да надникна към задния двор. Няма нищо, освен обичайните сенки, които потръпват в нощта.
Най-после издишвам, спускам щорите и се връщам в леглото.
Почуквам по учебника с флумастера, с който подчертавам важните части, и осъзнавам, че трябва да предприема нещо. След като няма как да кажа на полицията какво съм видяла, ще трябва сама да разбера кой е убил Софи Джейкъбс — и защо. Напрягам мозъка си, напъвам се да се сетя за трилърите, които дават по телевизията.
Как постъпва героят от филмите?
Като че ли винаги тръгва от списък на основните заподозрени. Грабвам тетрадката си и обръщам нова страница. Сигурна съм, че ако запиша мислите си, ще се почувствам по-полезна. Сега. Откъде да започна?
Ами, на първо място Амбър. Уж една от най-добрите приятелки на Софи, но през последните два-три дни показа, че не притежава никакви приятелски чувства. А и колко странно, че така бе хукнала от къщата ни днес след обяд, без да каже и дума. Записвам името й. Почти съм сигурна, че е завиждала на Софи — ако не заради близостта със сестра ми, тогава заради вниманието на Скоч — едно от най-харесваните момчета в училище.
Аха, Скоч. Записвам името му и го подчертавам два пъти. Несполучил изнасилвач и завършен задник. Но пък какъв мотив би имал да убие Софи?
Елементите на загадката напълно се объркват в главата ми и сякаш ми се надсмиват. Едни с нащърбени ръбове, други с гладки. Уж би трябвало да паснат един в друг, но ми липсва нещо — най-важното парченце.
Припомням си предната нощ, как се бях надвесила над телескопа и гледах през лещата към съвършените звезди в ясното нощно небе. И как нещо ме бе проболо в бедрото, нещо остро в джоба ми.
Страницата от календара, която стисках, когато се плъзнах в убиеца.
По дяволите.
Убиецът е идвал до нашата къща същия ден.
Убиецът. Момент. Та това късче хартия бе най-важната ми следа към убиеца на Софи. Трябваше да го намеря.
Хвърлям тетрадката и скачам на пода, тършувам като обезумяла. Но до телескопа няма нищо. Може пък да съм я ритнала под леглото в бъркотията. Опирам буза в килима и надниквам отдолу. Няма нищо. Дори прах. Ванеса е толкова педантична, че най-редовно мести леглата и чисти отдолу.
Ванеса!
Дали не беше хвърлила листчето, мислейки, че е боклук?
Надниквам в кошчето в стаята ми. Нищичко, освен найлоновия плик, който Ванеса е сложила за боклуците.
Хуквам надолу по стълбите. Понякога Ванеса изсипва малките кошчета в голямата кофа в кухнята. Стискам палци, отварям шкафа под мивката и накланям кофата, за да надникна вътре. Една-единствена обелка от банан. Тъкмо решавам да изляза на двора и да прегледам кофата за рециклиране, когато надушвам пушек.
О, не. Моля те, не.
Но още щом прекрачвам прага, надеждите ми да открия убиеца с помощта на листчето угасват. Баща ми стои самичък пред бушуващите пламъци в ямата за горене на боклука. Когато обезсърчена заставам до него, той се извръща да ме погледне.
— Стори ми се, че нощта е подходяща за огън — отбелязва. Отражението на пламъците играе върху лицето му и хвърля сянка върху онази половина, която е извърната към мен.
Осма глава
В часа по биология в понеделник очите ми се затварят, докато тече филмчето за сърдечносъдовата система. Минали са часове от последното хапче кофеин. На екрана кръвните клетки с широко отворени очи и ухилени миниатюрни личица танцуват и обясняват как си вършат работата. Сърцето се издува, изпълва се с рубиненочервена кръв, после се свива и изтласква кръвта в артериите.
Затварям очи и си спомням всичко.
Устните й са полуотворени, сякаш иска да каже нещо, но никога повече няма да продума. Черни коси, разпилени по бялата кожа. Кръвта се просмуква в покривката на леглото и очертава силуета й в алено.