Спирам рязко и се извръщам към нея.
— Какви ги дрънкаш?
Саманта затваря вратата на шкафчето си.
— Виждала съм я с него. В колата му. Казвам само да внимаваш. Подбира си ги младички. — Тя се врътва на токче и тръгва в обратната посока, без да спира да се подсмихва.
И тогава изведнъж се сещам. Та нали и аз съм ги виждала заедно. Именно Софи трепереше и плачеше на дивана в кабинета на господин Голдън. Едва часове преди да я убият.
Девета глава
Влизам със закъснение в часа по психология, но господин Голдън не ми прави забележка. Всъщност не ми казва абсолютно нищо, дори не ме поглежда, а продължава да говори за вътрешната и външната мотивация.
Оглеждам стаята и осъзнавам, че има само две свободни места — до Ролинс и до Зейн. И точно както в часа по биология, Ролинс ме поглежда, а после извръща очи.
Свеждам поглед, отпускам се на празното място до Зейн и вадя тетрадката. Господин Голдън обикаля, докато говори, и ту мушка въздуха с пръст, ту подръпва брадата си. Гласът му е някак изтънял и имам чувството, че е изгълтал двайсетина чаши кафе — изреченията му са съвсем несвързани. Хаотична поредица от думи.
Какво точно се бе случило тук в петък?
Защо Софи плачеше пред господин Голдън?
Той е добър учител и май разбирам защо човек би решил да му се довери. Може би Софи бе дошла за съвет, след като беше разбрала за Амбър и голата снимка. Може пък да е имала проблеми със Скоч и да е решила да се посъветва с Голдън.
А може би Саманта е права за първи път в живота си.
Или може би Софи и господин Голдън наистина са имали връзка.
Той е привлекателен по един зрял начин, напомня на Джони Деп. Не е изключено някое девойче да хлътне по него. А кой мъж не би искал да е със Софи? Та тя беше зашеметяваща.
Но беше дете.
Стомахът ми се обръща, като си ги представям двамата заедно.
— Добре ли си? — Нечия ръка подръпва ръкава ми и ме изтръгва от извратените мисли. Зейн се е привел към мен, така че усещам одеколона му, леко пикантен аромат.
Разпънал е тетрадката в скута си, уж си води бележки, но всъщност чете книга. Протягам врат, за да видя заглавието — „Нежна е нощта“10. Зейн ме хваща да надничам и се усмихва с леко смутена, крива усмивка.
Усмихвам му се в отговор и в лицето ми нахлува топлина. Приятно е да чувстваш нещо различно от страх. Приятно е да си мисля колко е готин Зейн с тази гъста руса коса, която пада в очите му, вместо да се чудя кой е убил Софи. Зейн се зачита наново, а аз се опитвам да се съсредоточа в думите на Голдън. Усещам нечий втренчен поглед от другия край на стаята. Ролинс май никак не е доволен.
След часа Ролинс се измъква, без да пророни и дума, но Зейн изчаква да напъхам тетрадката си в раницата.
— Добре ли изкара уикенда?
— Ъм. Не съвсем.
Той ми хвърля кос поглед.
— Наред ли е всичко?
— Ами, като изключим, че най-добрата приятелка на сестра ми умря, всичко е страхотно — отвръщам и едва тогава осъзнавам колко горчиво звучат думите ми. — Извинявай. Гадна седмица.
Той посяга към мен, сякаш да хване ръката ми, но после се отдръпва, несигурен дали е редно да ме докосва.
— Съжалявам.
Твърдо решена да не съм чак такава песимистка, опитвам да продължа разговора.
— А твоят уикенд как беше?
Зейн свива рамене.
— Ходих на концерт.
— Охо, така ли? Кой свири?
— Belly-Button Lint.
— Не съм ги чувала.
— Значи си късметлийка. — Той прави физиономия и пъха книгата под мишница.
— Готина ли е книгата? — питам.
Зейн се ухилва.
— Луд съм по Фицджералд.
— Така ли? Миналата година прочетох „Великият Гетсби“. Не ми хареса особено.
Останали сме последни в стаята. Господин Голдън реди листове върху бюрото си и се старае да даде вид, че не ни слуша.
— Нека позная. Чела си я в час по английски. Наложило се е да решаваш тест. А накрая е трябвало да напишеш есе от пет страници, в което да анализираш героите, символите, основната тема. — Той поклаща глава отвратено.
— Нещо такова — казвам и кимвам. Вярно, есето беше само три страници, но все пак…
— Уф, полудявам, когато учителите разпънат на кръст хубавата книга. Направи ми услуга. Прочети „Гетсби“ отново, но някъде навън, под някое дърво, по здрач. Ще видиш, че преживяването ще е напълно различно. Прочети само една глава, ако не ти допадне, но поне пробвай. Ще го направиш ли заради мен?