Изражението му е толкова сериозно. Никога не съм срещала човек, който така страстно да обича думите. Е, и Ролинс обича да пише, но го прави от потребност да изтъкне лицемерието, което ни заобикаля, а не от любов към езика. А Зейн така говори за Фицджералд, че ми напомня за собствените ми чувства към звездите. Как са по-големи от мен самата, от всички нас, и това ги прави прекрасни.
— Обещавам — казвам и направо изтръпвам, като виждам лицето му.
След часовете неколцина хлапета се мотаят из паркинга, убиват време преди тренировката по футбол или репетицията на театралния кръжок, или каквото там им предстои. Група момчета се е разположила в каросерията на един пикап и спорят чий ред е да купи бира следващия уикенд. Две второкурснички са седнали една до друга, всяка е взела по една слушалка и главите им се клатят в ритъм, който не мога да чуя.
Подминавам дървото, под което Софи обичаше да паркира малкия си „Крайслер Неон“. Така живо си представям усмивката й, трапчинките й. Широко отворените й очи. Тъмните резки върху всяка китка. Бялото листче, което ми се надсмива с фалшивите последни думи на Софи. Налага се да спра. Пускам раницата на земята и се облягам на дървото, притиснала длани върху клепачите си, за да накарам спомена да се махне.
Когато свалям ръце, виждам, че момичета са спрели да се поклащат. Гледат ме предпазливо и пазят дистанция, вероятно за да не ги заразя с лудостта си. Изправям се и се опитвам да си придам нормален вид, поне доколкото е възможно нарколептичка с яркорозова коса да изглежда нормално.
Отнякъде се стрелва нечия ръка и ме сграбчва.
— Ааааааа!
Ролинс изниква иззад дървото с виснала от устата цигара. Коженото му яке е разкопчано и отдолу се показва тениска на Decemberties11.
— Хей, спокойно, аз съм.
Едва си поемам въздух и му хвърлям гневен поглед. Как е възможно цял уикенд да ме игнорира, особено предвид смъртта на Софи, а после да очаква да се държа, сякаш нищо не се е случило?
— Какво дебнеш иззад дърветата? — тросвам се. — Да не си решил да ми докараш инфаркт?
Двете момичета продължават да ме зяпат и Ролинс прави няколко крачки към тях, протегнал ръце със сгърчени като нокти пръсти.
— Буу!
Двечките се извръщат нервно.
После се обръща към мен с извинително изражение.
— Извинявай. Не исках да те плаша. Гадняра каза, че ще ми тръсне цял месец наказания, ако пак ме хване да пуша, така че всъщност се криех.
Не отговарям, понеже очаквам, че ще се извини, задето така внезапно си бе тръгнал в петък, или поне ще каже нещо за смъртта на Софи. Но вместо това, той се вторачва в обувките си и пъха ръце дълбоко в джобовете си.
— Какво ти стана по биология? Канех се да те питам следващия час, но май беше заета — казва той, като просъсква последната дума.
Ако не го чувствах толкова чужд напоследък, може би щях да му кажа истината — как не мога да се отърся от усещането, че светът е с няколко тона по-мрачен, откакто Софи загина. И че ме е страх от собствената ми сянка. Но ако действително искаше да знае, щеше да ми се обади. Можеше да ме придружи след пристъпа в часа по биология. Или да изчака пред кабинета по психология, вместо да се дразни, че говоря с някого, който поне се интересува как се чувствам.
Лъжата, която не бе точно лъжа, но в никакъв случай не бе истина, излиза съвсем лесно от устата ми — същата, която използвах и пред госпожа Уилямс.
— Нищо ми няма. Напоследък не мога да спя. Насъбра ми се повечко стрес, нали разбираш.
Той присвива очи насреща ми и усещам как погледът му пробива смелата маска, която съм надянала.
— Ясно. А Мати как е?
— Ти как би се чувствал, ако най-добрият ти приятел умре? — Поглеждам го подразнено, досущ като госпожа Уингър, та да се усети колко е тъп въпросът му.
Той издържа на погледа ми.
— Предполагам, отвратително.
— Именно. Чувства се отвратително.
Стоим и се гледаме. Лицето му е безизразно.
— Защо не ми се обади? — питам накрая. — Няма начин да не си разбрал какво се е случило.
Свежда поглед. Виждам, че съм го сварила неподготвен. Очевидно е, че все повече се отдалечаваме, но не е очаквал да кажа нещо гласно. Всъщност напълно го разбирам. Обикновено бягам от конфронтациите.