Набързо написвам: Кажи й, че е толкова хубава, че чак те боли да я гледаш.
После сгъвам отново листчето и го пъхам в чакащите ръце на госпожа Уингър. Тя събира останалите и започва да ги разгъва и да ги връща според кодовата дума. Виждам как Зейн разгръща своето. Усмихва се.
Госпожа Уингър ми връща листа. Поглеждам какво съм написала, а после прочитам отговора:
Май излишно даваш воля на въображението си. Момичето си е имало проблеми. И е избрало лесния път. Толкоз.
Оглеждам стаята. Саманта ме гледа изпитателно. Бавно смачквам листа, без да откъсвам очи от нея. Тя извръща поглед.
Звънецът удря. Зейн спира до чина ми и изчаква да си събера нещата. На път към изхода, хвърлям листчето в кофата. Когато завиваме към коридора, Зейн подмята, че на госпожа Уингър буквално й порастват криле, като си размаха ръцете, и аз се разсмивам.
В този момент виждам Ролинс, който върви към нас, вероятно за да ме посрещне. Като ме вижда със Зейн, примигва един-два пъти, видимо огорчен. Опитвам се да се усмихна и да му помахам, но той се шмугва в тоалетната. Отпускам смутено ръка.
Всички ни зяпат, докато крача по коридора със Зейн. Отчасти защото Зейн е Новото момче, а това винаги предполага известна загадъчност, но най-вече защото е ужасно готин. Става ми приятно, когато подминаваме групичка осмокласнички и всички ме поглеждат завистливо.
Зейн спира при чешмата да напълни зелената си бутилка, а аз чакам и прехвърлям учебниците си от единия хълбок на другия. Коридорът се изпразва за секунди, учениците тичат към кабинетите, преди да удари звънецът.
— Какво имаш сега? — питам, когато се изправя.
— Управление при Карсън. Идеално, и без това ми се спи.
Господин Карсън сигурно отдавна е минал стоте. Преподава тук още откакто са основали училището през петдесетте. Представата му за добър урок е да ти нареди да препишеш пет страници надраскани бележки от шрайбпроектора, от което изпадаш почти в кома, а после да ти изкара акъла, като едва не си изхрачи половината бял дроб в лилавата си носна кърпа, когато най-малко очакваш. Всяка година учениците се обзалагат, че тази ще му е последна.
— О, хайде де! Уроците му са окриляващи — натъртвам думата, която дежурно присъства в списъците за изпита SAT, и Зейн се разсмива.
Става ми горещо. Цяла сутрин си представям устните на Зейн, притиснати до моите, сякаш картината е насложена върху реалността. Ето, сега стоим и си говорим, а в главата ми се прегръщаме и разговорът се води от телата ни.
Звънецът отеква, реалността е неизбежна. Искам да избягам в алтернативна вселена, в която да се целувам със Зейн под трибуните, вместо да се чудя кой е убил Софи Джейкъбс. Внезапно проумявам защо миналата седмица намерих опаковка от презерватив под трибуните. Явно някой е успял да се измъкне от домашните, шкафчетата с учебниците и префърцунените съученички, избягал е в свят, в който можеш да изчезнеш, без да ти задават въпроси.
— Искаш ли да се чупим? — питам и въпросът е толкова неочакван, че изненадва самата мен.
— И къде ще идем?
— Знам едно местенце.
Зейн се усмихва. Не знае, че той е моето убежище, че при него бих отишла, за да избягам.
Тази седмица е по-студено. Вятърът свисти под трибуните и прониква през тънкия плат на тениската ми. Трябваше да предвидя, че ще стане така, и да си взема якето. Но Зейн смъква широкото си джинсово яке от едното рамо и ме придърпва до себе си и сега вече всичко е идеално.
— Значи, това е твоето местенце, а? — Той се оглежда, попива обстановката. Опаковки от шоколад. Фасове. Купчинки мъртви листа.
— Не е нещо особено — казвам. — Но да. Обичам да идвам тук.
Зейн кима.
— Има известна… тайнственост.
Тайнственост. Колко подходящо за място, откъдето можеш да виждаш, без да бъдеш видян, да чуеш неща, които съвсем не желаеш да чуеш. Едва сега осъзнавам защо се чувствам така добре тук, под трибуните. Получава се същото както при плъзването. И тук съм само наблюдател. Никога участник.
— Какво се замисли? — пита Зейн и игриво ме побутва.
Действително съм се замислила. Непрекъснато превъртам разговора между Скоч и Амбър. Как щял да си изгуби стипендията — дали би стигнал дотам да убие Софи, ако е отказала да направи аборт? Дали не е твърде пресилено?
Май имам нужда от друга гледна точка. Бих могла да разкажа на Зейн основното, без да разкривам тайната си. Може би ще може да даде мнение.