— Какво изпусна само! Мати и Амбър се сбиха!
— Какво?
— Току-що. Мати нарече Амбър уличница и Амбър я цапардоса. Луда работа. — Тя се втурва напред да догони друг, на когото да разкаже най-новата клюка.
— Какво има? — пита Зейн, когато вижда побелялото ми лице.
— Сестра ми. Господи, трябва да я намеря. Ще ти разкажа по-късно.
— Както кажеш. Ще се видим после. — Той стисва ръката ми и изчезва в тълпата. Изправям се на пръсти и се взирам в множеството, което върви към кабинетите, уплашено търся лицето на сестра си. Не я виждам никъде. Оставям се на потока от тела да ме завлече по коридора, покрай класните стаи и чешмите. Когато минаваме край директорския кабинет, виждам Мати през прозореца.
Двете с Амбър седят пред кабинета, помежду им има само един олющен оранжев стол. Стараят се да не се поглеждат и съсредоточено се взират в краката си. Дрехите на сестра ми са раздърпани, деколтето на униформата разпрано.
Гадняра се показва от кабинета си. Устните му мърдат. И вдига пръст, докато говори, но така и не чувам какво казва иззад зацапания прозорец. Казва нещо на сестра ми, после й маха да изчезва от кабинета, сякаш му е писнало от нея.
Тя излиза и едва не се сблъсква с мен.
— Вий!
Хващам я за лакътя и я водя към дамската тоалетна. Някаква мацка от горния курс с абсурдно високи токчета стои пред огледалото и се опитва да си сложи лещата. Примигва няколко пъти, дръпва розовата си чантичка от плота и излиза. Всички кабинки са празни, така че мога да викам колкото си искам.
— Какво стана? — питам, скръстила ръце пред гърдите си.
Мати мигом избухва в сълзи.
— Амбър е пълна кучка. Каза, че Софи забременяла от Скоч и затова се е самоубила.
Издишам шумно.
— Тя ли го каза?
Мати се пъха в една от кабинките и дръпва малко тоалетна хартия. Бърше спиралата, която се стича по лицето й.
— Ами, трите стояхме пред моето шкафче и Саманта спомена, че Амбър си тръгнала със Скоч след погребението. Амбър намекна, че й е казал нещо важно, и ние един вид я накарахме да ни каже.
— И тя взе, че те удари?
Мати клати глава.
— Не. Амбър каза, че това било причината Софи да се самоубие — понеже била бременна. И аз побеснях, задето така се опитва да избяга от отговорност. Така де, след онова, което направихме… Затова я попитах дали вече е забравила за снимката, която пратихме на всички, и дали действително смята, че това няма нищо общо със самоубийството на Софи. И тогава вече ме удари.
Въздъхвам.
— Ясно. Замълчи.
Мати се разридава. Не мога да гледам как плаче така и се самообвинява. Ужасно ми се иска да й кажа, че макар и дълбоко наранена от постъпката им, Софи всъщност не се е самоубила. Но не мога да й кажа истината и се ненавиждам.
Вместо това я придърпвам към себе си и я прегръщам.
— Мати, недей да виниш себе си, нито пък Амбър. Има и други фактори. Вярвай ми! Ако толкова държиш да се чувстваш зле заради онази история, добре тогава, но се постарай да има полза. Просто недей да правиш такива неща повече! Но не бива да мислиш, че Софи е мъртва заради теб.
Мати прави крачка назад и ме поглежда в очите.
— Сигурна ли си?
— Разбира се, че съм сигурна. Кълна се. Трябва да ми повярваш.
Тя обляга глава на рамото ми и подсмърква.
— Вярвам ти.
След минутка се отдръпва и отива към мивката. Плиска лицето си с вода, после приглажда косата си. Среща погледа ми в огледалото и ми се усмихва немощно.
— Благодаря ти, Вий.
— Няма за какво. И какво ти каза Гадняра?
— Беше сравнително мил заради Софи. Каза, че е наясно, че в момента ми е тежко, така че ме наказва само три дни да оставам след часовете. Трябва да ходя в учителската стая и там да си готвя уроците.
Задържането след часовете не е кой знае какво. Помежду си го наричаме арест. Седиш в едно малко помещение до учителската стая и слушаш как учителите клюкарят кой с кого спи и кой преписал на изпита за „Макбет“. Точно до вратата има автомат за напитки и ако се държиш прилично, можеш да си вземеш кутийка безалкохолно, та да не ти е толкова неприятно. Не че ми се е случвало.
Лицето на Мати е цялото на петна, а очите й са червени и подпухнали. На бузата й започва да се очертава алена бразда, предполагам, където Амбър я е ударила. Има вид сякаш всеки момент ще заплаче отново.
— Слушай, искаш ли да обиколя кабинетите и да ти взема упражненията?