— Въпреки че какво? — казва Мати и най-после го поглежда в очите, предизвикателно.
— Въпреки че страдаш.
Мати издишва рязко.
— Нищо не разбираш. — После вдига недокоснатото чили и тръгва към кухнята. Чувам как чинията силно удря в мивката. Баща ми трепва.
— Ще си лягам — обявява Мати, когато се връща в трапезарията. Чуваме я как тропа по стълбите и затръшва вратата на стаята си.
Баща ми въздъхва и скрива лице в шепи.
Отчаяно ми се иска да последвам примера на Мати и да се измъкна от тази потискаща семейна вечеря, но ми се струва жестоко да оставя баща си сам. Когато вдига глава, виждам, че в очите му блестят сълзи.
— Не мога да се справя сам — казва той, по-скоро на тавана, отколкото на мен. Не съм сигурна как да реагирам. Не съм сигурна дали изобщо трябва да реагирам. — О, господи. Да можеше майка ти да е тук! — продължава след малко. — Просто… не знам как да постъпя. Не мога да се справя.
Копнежът му по майка ми ме стряска. В този момент почти ми се иска действително да се вижда с някого. Има нужда от още някого в живота си, освен мен и Мати — някого, с когото да може да говори.
Пресягам се и хващам ръката му.
— Добре се справяш, татко. Мати просто е разстроена. Ще се оправи. — Искрено се надявам да не се окаже, че лъжа.
Той поглежда сплетените ни ръце и една сълза се процежда и се търкулва по бузата му. Стисва ръката ми и се опитва да се усмихне.
— Понякога така ми напомняш на майка си, Вий. И тя винаги знаеше какво да каже. Умееше да надникне в теб и да разбере точно какво чувстваш. И ти си същата.
Става ми неловко. Обикновено имам чувството, че знам твърде много за другите — тайните им ме разяждат.
— Вий. Би ли ми направила една услуга? Иди при сестра си. Има нужда от помощ. Вероятно разбираш какво преживява далеч по-добре, отколкото аз. И ще знаеш точно какво да кажеш.
Успявам да докарам половинчата усмивка.
— Разбира се, татко.
Телефонът му иззвънява. Той го вади от джоба си, поглежда екрана и натиска копчето.
— Ало? — Пред очите ми сълзите му изсъхват и изражението му става делово. — Няма проблем. Ще дойда до половин час.
После затваря и ме поглежда.
— Съжалявам, Вий. Трябва да вървя.
— Знам — отговарям. — Върви.
Заварвам Мати да лежи на леглото и да прелиства албум със снимки от по-щастливи времена. На една от страниците майка ми ме люлее на люлка, а сестра ми се вижда на заден план, седнала в розова количка. Протяга ръце напред, иска и тя да се включи. На другата страница майка ми и баща ми готвят заедно. Аз танцувам между тях, опитвам нещо от дървената лъжица и правя гримаса. Мати стои на високото си столче, а на подносчето пред нея е изсипана купчинка зърнена закуска.
Сядам на леглото до нея, но тя така и не вдига глава. Заговаря, но по-скоро на хората от снимките.
— Какво помниш от нея? — Проследява с пръст усмихнатите устни на майка ни.
— От мама ли?
Мати кима.
— Имам чувството, че съм забравила всичко важно.
Отпускам се на леглото и се втренчвам в тавана.
— Не знам. Ухаеше на теменужки. Когато ходехме на пътешествия с колата, вечно съчиняваше истории за съзвездията. Все едно бяха истински хора. Всички си имаха минало, взаимоотношения и свои особености. Часове наред разказваше как Близнаците се скарали заради Андромеда.
Мати обръща страницата.
— Какво друго?
— Правеше си сандвичи с банан и фъстъчено масло. Слушаше музика силно и подскачаше наоколо. Лакираше си ноктите в цикламено.
Мати внимателно разглежда всяка една снимка, като че ли търси някаква нишка, опитва се да разбере що за човек е била майка ни. Последната страница се оказва празна. Винаги си е била празна. Не знам какво е очаквала, но внезапно хвърля албума на земята.
— Не е достатъчно — казва, а думите й се давят в хлипания.
Изправям се и увивам ръце около тялото й.
— Знам — прошепвам. — Знам, че не е достатъчно. Но чуй. Нали се имаме една друга. Ако имаш нужда да поговориш за нещо, винаги можеш да ми кажеш. Каквото и да е, нали знаеш?
Мати кима и дръпва една салфетка от нощното си шкафче. Разтривам гърба й, докато си издухва носа. Светлината отвън е помътняла. Заобиколени сме от сенки.
Накрая сестра ми се отдръпва и се обляга назад, прегърнала една възглавница.