Имам чувството, че не мога да дишам. Сърцето ми думка под ризата. Някак успявам да се обърна, възможно най-естествено, и да тръгна към вратата. Поглеждам назад само веднъж, за да се уверя, че господин Голдън продължава да събира нещата си, после пъргаво протягам ръка и грабвам миниатюрна фигурка от библиотеката до вратата.
И изчезвам.
Телефонът вибрира в джоба, докато си проправям път сред морето от ученици.
— Ало?
Баща ми.
— Хей, Вий, би ли взела учебниците на Мати? Имам чувството, че ще пропусне поне още няколко дни. Няма да е зле да навакса малко вкъщи.
— Ъм, да, разбира се — казвам и затварям. Прибирам телефона и измъквам задигнатата фигурка от джоба си. Малка бронзова фигурка на Зигмунд Фройд. Точно по негов вкус. Пъхам я обратно с надеждата действително да е оставил някакъв отпечатък. Хич не ми се иска да се връщам в кабинета му, за да пробвам с нещо друго.
Покрай мен тичат ученици. Бъбрят развълнувано, въодушевени, че уикендът започва предсрочно. Едва стигам шкафчето на сестра ми. Блъсвам го, където трябва, и то се отваря.
Ахвам.
Всичко вътре е нахвърляно на пода — учебниците й, екипът й за физическо, снимките й със Софи и Амбър, които доскоро бяха залепени на вратата. Всичко е разпиляно на дъното на шкафчето.
Прикляквам и вдигам ъгълчето на една скъсана снимка. Половината лице на сестра ми, изрисувано като котка. Снимката от миналогодишния панаир.
Опитвам се да го пусна, но то залепва за пръстите ми. Покрито е с нещо лепкаво и червено. Когато осъзнавам какво е, стомахът ми се свива и притискам уста с ръка, за да не повърна.
Дъното на шкафчето й е покрито с кръв.
Отварям уста и започвам да пищя.
— Какво има? Вий? — Две силни ръце хващат раменете ми. Обръщам се, виждам Зейн и заравям глава в гърдите му.
Седим в колата на Зейн и чакаме паркингът да се освободи. Той чертае кръгчета по гърба ми с пръст, докато чакам баща ми да вдигне телефона.
Вдигни, вдигни, вдигни.
— Ало?
— Татко — казвам. — Ъм, тръгнах да взимам учебниците на Мати, но не можах да се сетя какъв й беше кодът. Можеш ли да я попиташ? — Не ми се ще да обяснявам, че дъното на шкафчето й е залято с червена боя. Трябва първо да разбера какво означава всичко това. И преди всичко да се уверя, че Мати е добре.
Чувам стъпките му и се моля да завари Мати в леглото. После се чуват сподавени гласове и въздъхвам от облекчение. Ако бъркотията в шкафчето на Мати е предупреждение, то убиецът все още не е направил своя ход.
— Казва, че е деветнайсет, трийсет и четири, осемдесет и шест — диктува баща ми. — И ти благодари.
— Няма защо — казвам и хвърлям поглед към купчината учебници, струпани в краката ми. Опитах се да ги почистя, доколкото можах, но пак изглеждат ужасно. Май ще се наложи да измисля някакво обяснение. — Скоро се прибирам.
Затварям и оставам неподвижна, втренчена в телефона.
— Кога ще свърши всичко това? — питам на глас.
— Кога ще свърши кое? — обажда се Зейн.
— Тази лудост. Кога ще свърши? Софи е мъртва. Амбър е мъртва. А сега сестра ми е на мушката. — Сещам се, че Скоч беше в коридора преди мен. Щом не е бил на събранието, тогава какво е правил?
— Наистина ли смяташ, че някой иска да направи нещо на Мати? — пита ме Зейн.
— Защо иначе ще оплескат шкафчето й така? Доста извратена шега, след като две от приятелките й са мъртви. Господи! Така приличаше на кръв — казвам и се сещам как белите чаршафи на Софи бяха станали целите алени и лепкави, досущ като оная гадост на дъното на шкафчето. Ръцете ми не спират да треперят.
— Ужасно се тревожа за Мати — продължавам. — Изпаднала е в депресия. Двете й най-добри приятелки загинаха. Ами ако… Ами ако й хрумне да…?
Зейн слага пръст на устните ми.
— Всичко ще е наред. Ще стоим при нея през целия уикенд. Ще гледаме филми. Няма да я пускаме да излиза от къщи.
„Прав е — казвам си. — Има начин да я защитя, като разбера какво се случва. Ще се науча целенасочено да се плъзвам и ще открия убиеца. И все някак ще го накарам да си плати.“
— Вий? — обажда се Зейн.
— Да? — отвръщам разсеяно, защото продължавам да мисля за припадане, убийци и кръв. Но когато Зейн се привежда към мен и ме целува, забравям всичко останало.
— Май започвам да се влюбвам в теб — прошепва той.