Свалянето на тиксото им отне повече време от поставянето му, дори се оказа доста болезнено, но Дженифър не се оплака, докато не извадиха парцала от устата й.
— Гадове такива! — изкрещя тя веднага, щом си пое дъх. — Кои сте вие, по дяволите?
— Не мисля, че в такова настроение ще ви бъде от полза — каза Сачин на Кал.
— Ще се успокои — отвърна уверено Кал.
— Как ли пък не! — сопна му се Дженифър.
Когато Суреш махна и последното парче тиксо от краката й, тя скочи и се втурна към стълбите. Суреш успя да я хване за ръката, но тя се обърна и го одра с нокти. Той я удари грубо по лицето с обратната страна на ръката си и я запрати на пода. Когато се надигна, тя изглеждаше замаяна; леко се олюляваше и не успя да се изправи веднага. На лицето й се изписа смущение, което бързо изчезна.
— Може да се окаже не най-приятният гост — каза Сачин.
Кал я наметна с един от халатите.
— Знаеш ли, не е задължително да оставаш дълго тук — каза той на Дженифър. — Просто искаме да говорим теб и после ще те пуснем. Дори веднага ще ти кажа за какво. Ти се отнесе с подозрение към трите смъртни случая в понеделник, вторник и сряда вечерта. Нещо те накара да се усъмниш в диагнозите. Бихме искали да разберем какво. Това е. — Кал разпери ръце и повдигна вежди. — Само това искаме да разберем. Щом ни кажеш, веднага те връщаме в хотела. Просто искам да си помислиш върху това.
Дженифър погледна Кал.
— Нищо няма да кажа.
— Как ви се струва? — попита Джак. Той отстъпи назад.
Заедно с Лори, Нийл и Арун се намираха в хладилника в сутерена на болницата „Кралица Виктория“. С малко повече усилия четиримата успяха да облекат Мария Ернандес с дрехите, които Нийл беше донесъл от „Амал палас“. Джак добави един малък бунтовен елемент: баскетболната си шапка на „Янките“. Постави я така, че козирката да пада надолу и да скрива по-голямата част от лицето на Мария, което вече имаше землист цвят.
— Знам ли — каза Лори.
— Хей, няма да я водим на конкурс за красота — рече Джак. — Просто трябва да мине покрай пазача в дъното на коридора.
Те привързаха трупа към инвалидната количка и се опитаха да я закрепят по най-добрия начин.
— Притеснява ме миризмата — каза Нийл и изкриви лице.
— Нищо не можем да направим по въпроса — отвърна Джак. Приближи се до жената и смъкна още повече козирката напред. — Да действаме. Ако пазачът възрази, просто ще трябва да ускорим ход. Така или иначе ще разберат, че я няма в момента, в който надникнат тук.
— Микробусът отзад ли е? — попита Лори.
— Да — отвърна Джак. — Така, ето какъв е планът. Арун, ти излизаш от болницата през главния вход. Не искам да се забъркваш в неприятности, ако случайно ни хванат с трупа.
— Ясно — кимна индиецът. — Излизам отпред и се връщам отзад. Искам да пътувам с вас, за да не се загубите по пътя към медицинския колеж „Гангамурти“.
— Приятелят ти д-р Сингх ще ни посрещне ли? — попита Лори.
— Да — отвърна Арун.
— Добре, ще се видим отвън — каза Джак на Арун, който отвори тежката врата и излезе. Тогава Джак се обърна към Нийл. — Ти ще буташ количката. — После погледна Лори: — А ти ще вървиш отляво, между Мария и пазача. Бъди готова да я подпреш, ако започне да се изсулва. Аз ще заговоря пазача. Двамата вече сме приятели, откакто минах два пъти покрай него. Разбрахме ли се?
— Да действаме — каза Лори. Тя погледна Нийл, който беше застанал зад инвалидната количка и я беше хванал за дръжките.
— Момент, да надникна в коридора — каза Джак. Той бутна вратата и подаде глава навън. Погледна към асансьора и видя Арун, който се изкачваше нагоре. После се обърна на другата страна. Пазачът седеше на стола си. Други хора нямаше.
Джак отвори вратата и махна с ръка на останалите да излизат.
— Пътят е чист — каза той.
Но когато Нийл стигна до прага на хладилника, няколко лекари излязоха от закусвалнята.
— Господи… — чу се гласът на Джак.
Лекарите минаха покрай него и му кимнаха, потънали в разговор. Джак се страхуваше да се обърне назад, но се насили да го направи. Видя, че лекарите вече са подминали Мария. Нийл сви рамене. Очевидно нямаше никакъв проблем. Джак махна на Нийл и Лори да забързат крачка и да се отдалечат колкото се може по-бързо от закусвалнята, за да избегнат евентуални сблъсъци.
Пазачът ги наблюдаваше как се приближават. Джак вървеше малко преди останалите.