— Здрасти, младеж — каза той. — Днес си доста зает, гледам. Ние мислим да излезем оттук. Майка ми се притеснява как изглежда и не иска да се засича с никоя от приятелките си. — Джак не спираше да говори, като се стараеше да стои винаги между пазача и Мария.
Пазачът погледна към тях с флегматично безразличие.
— Ще се видим по-късно — каза Джак, докато отстъпваше към двойната врата.
— Фасулска работа — промърмори той, когато мина край Лори, за да им отвори вратата на микробуса.
Замаскираното въже, което придържаше Мария към количката, беше оборудвано с механизъм за бързо освобождаване. Беше достатъчно само да дръпнат единия му край и трупът се свлече на земята. Тримата вдигнаха Мария, вкараха я в микробуса и затвориха вратата.
Иззад ъгъла на сградата се появи Арун.
— Защо не шофираш ти? — рече Джак и му подхвърли ключовете. — Само ти знаеш къде отиваме.
Всички се натовариха в микробуса: Арун зад волана, Джак на предната седалка, а Лори и Нийл се настаниха на задните седалки.
— Имате ли нещо против да пуснем пердетата? — попита Нийл, впечатлен от стоицизма на останалите.
— Не бива да не се държим така, сякаш сме обрали банка — отвърна Джак. — Но не трябва и да се мотаем. Искам да кажа, че е най-добре да се махаме оттук!
Арун запали двигателя на микробуса, но не подаде достатъчно бензин и машината угасна. Джак завъртя очи. Какви късметлии бяха, че не са решили да обират банка.
— Какво смята да прави днес Дженифър? — попита Лори, обръщайки се към Нийл. — Имаше ли нещо против да донесеш някои от дрехите на Мария?
— Зарадва се, че излизам — каза Нийл. — Мисля, че едва сега започва да се възстановява от часовата разлика и умората от пътуването. Каза, че смята да спи до обяд и че не трябва да се тревожа за нея. После щяла да слезе във фитнеса да се раздвижи.
Глава 32
19 октомври 2007 г.
Петък, 11:05 часа
Ню Делхи, Индия
Грамадният ключ, който Кал завъртя в ключалката, издаде силен звук.
— Никога няма да успеем да се промъкнем тихомълком при нея — рече той на Даръл, който вървеше след него, и се засмя. Отвори вратата и я задържа, докато Даръл не се приближи и не я хвана. — Дръпни резето за всеки случай — добави той, докато слизаше по стълбите. Когато стигна до долу се спря, за да изчака Даръл.
— Истинска тигрица е — каза Кал. — Трябва да действаме внимателно. Освен това когато я донесоха, беше напълно гола, което направо ме разби.
— Успя да привлечеш вниманието ми — призна Даръл. — Отваряй вратата!
Кал пъхна ключа в ключалката, завъртя го и отвори вратата. Дженифър не се виждаше никъде.
Двамата се спогледаха.
— Къде е? — прошепна Даръл.
— Откъде да знам! — отвърна Кал. Той отвори вратата по-широко, докато дръжката й не остърга стената. — Госпожице Ернандес? — извика той. — Това няма да ви помогне.
Двамата мъже се ослушаха. Не се чуваше никакъв звук.
— По дяволите — изруга Кал. — Не ни трябват усложнения. — Той влезе в стаята. Даръл го последва.
— Нека заключим за всеки случай — каза Кал и побутна Даръл напред, за да затвори вратата зад гърба му. След това завъртя ключа. — Или е в някоя от спалните, или е в банята — рече той. Поне се надяваше да е така. Особено го обърка видът на двете хавлии, захвърлени на дивана.
— Оттук по-голямата част от банята се вижда — отбеляза Даръл.
— Добре, значи е в някоя от спалните. Ела!
Кал прекоси стаята и се приближи до вратата. Бутна я и я отвори докрай. Единствените мебели вътре бяха походното легло, малко нощно шкафче, старомодна лампа и дървен стол. Имаше още и малък килер, чиято врата зееше отворена. Дженифър не се виждаше никъде. Кал се обърна и излезе в коридора, минавайки покрай тоалетната. След това провери във втората спалня. Тя беше огледален образ на първата стая, само че нямаше стол.
Даръл, който се тътреше след Кал и надничаше през рамото му, забеляза липсващия стол и тъкмо отвори уста да каже нещо, когато се разнесе пронизителен вик, от който и двамата замръзнаха по местата си. Дженифър изскочи от сенките на тесния килер, вдигнала над главата си единия крак на стола.
Кал успя да реагира достатъчно бързо, за да спаси главата си, и ударът се стовари върху рамото му. Даръл нямаше такъв късмет. От удара по главата залитна назад и се срина на пода.