Дженифър отново нададе вик и се обърна към Кал, но той се беше съвзел от удара и се хвърли към нея с намерението да я избута назад. И успя, докато тя отчаяно се опитваше да го удари с крака на стола. Накрая се озоваха на пода между леглото и стената, като Дженифър не спираше да се опитва да удари Кал. Междувременно Даръл се беше съвзел достатъчно, за да дотича до тях и да изтръгне импровизираното оръжие от ръката й. Битката приключи също толкова внезапно, както и започна и Кал и Даръл се опитаха да укротят Дженифър.
— Дявол да го вземе! — Кал я пусна. Същото направи и Даръл. Тримата стояха, олюлявайки се, и се гледаха. Даръл държеше дървения крак на стола, изкушен да го стовари върху Дженифър така, както тя го беше направила. По челото му се стичаше струйка кръв.
— Това не беше необходимо — изръмжа Кал.
— Напротив, вие ме държите в тази черна дупка — озъби се Дженифър.
Даръл продължаваше да не сваля очи от нея. Кал отиде в другата стая, разтривайки с длан мястото, където Дженифър го беше цапардосала с дървото. Взе една от хавлиите, които беше видял на дивана, и я отнесе в спалнята. Подаде я на Дженифър да я облече.
После се върна в другата стая и седна на дивана. Опита се да открие подходящата поза, при която рамото да не го боли. Кал се стовари тежко до него. Накрая се появи и Дженифър. Беше облякла халата и го връзваше. Застана предизвикателно пред тях със скръстени ръце.
— Не очаквайте от мен прояви на стокхолмския синдром.
— Оставих лампите светнати, за да се чувстваш по-добре — каза Кал, без да обръща внимание на коментара й. — Следващия път, когато се нахвърлиш върху нас, ще ти спра тока.
Дженифър не каза нищо.
— Върнахме се тук, за да разберем дали си размислила върху думите ми — продължи той с уморен глас. — Искаме да ни кажеш какво те е накарало да се усъмниш в сърдечния пристъп на баба ти. Това е всичко. Кажи ни и веднага ще се озовеш в хотела си.
— Нищо няма да ви кажа, мръсници такива — изсъска Дженифър. — Ако искате да ви се размине, по-добре ме пуснете веднага.
Кал погледна към Даръл.
— Мисля, че ще й е нужно повечко време, за да осъзнае положението си, преди да започне да ни сътрудничи. Сега трябва да си сложа малко лед на рамото.
— Мисля, че си прав — каза Даръл и се изправи. — И на мен ми бучи главата, ледът ще помогне.
— Ще се върнем — каза Кал на Дженифър. Той също стана, опитвайки се да не движи лявото си рамо, и примижа от болка.
Дженифър не каза и дума, докато двамата куцукаха към вратата.
След като заключиха горната врата, Даръл попита Кал дали наистина смята, че правилната тактика е да се държат мило с нея.
— Прав си — каза Кал и отиде до таблото с бушоните. Отне му известно време да разбере кои точно са за мазето, но щом ги откри, побърза да ги развие.
— Малко тъмнина ще ни помогне — промърмори той.
Малко по-късно, докато прекосяваха поляната към къщата, Кал отново заговори:
— Нали ти казах, че е истинска тигрица.
— Така е! — съгласи се Даръл. — Хвана ме напълно неподготвен. Мислех си, че вече е напълнила гащите. Между другото, какво е това „стокхолмски синдром“?
— Нямам никаква представа — отвърна Кал. — Смяташ ли, че има някакъв шанс да проговори? Вече не съм толкова убеден, както в началото.
— Що се отнася до мен, аз изобщо не съм убеден в това.
— Може би ще се наложи отново да молим Вийна за помощ — каза Кал. — Тя вече е говорила с нея.
— Идеята не е лоша. Тя ще играе ролята на доброто ченге, докато ние двамата ще сме лошите ченгета, нали ме разбираш?
— Напълно — отвърна Кал. — Страшен си!
Глава 33
19 октомври 2007 г.
Петък, 11:25 часа
Ню Делхи, Индия
— Тук е по-добре оборудвано, отколкото при нас, в Ню Йорк — възкликна Лори, докато оглеждаше залата за аутопсии в частния медицински колеж „Гангамурти“. — Нашата зала е на половин век, в сравнение с тази прилича на снимачна площадка от някой филм на ужасите.
Лори, Джак, Нийл, Арун и д-р Сингх стояха в залата за аутопсии в отдел „Патология“ на медицинския колеж. Тук всичко беше ново и модерно. Университетската болница беше голям играч в областта на медицинския туризъм, особено що се отнася до сърдечните болести, най-вече за пациенти от Дубай и други градове в Близкия изток. Основният спонсор на университета беше изключително признателният господин Гангамурти от Дубай, който досега беше налял в него около сто милиона долара.