Когато стигнаха до микробуса, всичко вече беше уредено. Разбраха се да се срещнат пред гишето на „Индийски авиолинии“ на местното летище. След това Арун хукна към колата си.
Джак, Лори и Нийл се качиха в микробуса. Караше Джак. Той даде газ и завъртя бясно гуми, но щом се озоваха на улицата, бързо намали. Бяха забравили за обедните задръствания.
— Щом стигнем в хотела, трябва веднага да си сложа стимулиращата инжекция — каза Лори. Тя седеше на предната седалка.
— Добре че се сети — рече Джак. — Съвсем го бях забравил.
— Гледай да не забравиш и тези спринцовки — обади се Нийл. Чантичката със стерилните спринцовки се поклащаше напред-назад на седалката до него.
— Правилно — рече Лори. — Току-виж наистина съм ги забравила, което щеше да е голяма грешка. Подай ги насам!
Нийл протегна ръка към Лори.
— Колко жалко, че двамата с Дженифър няма да можете да дойдете с нас — въздъхна тя.
— Нищо. Ще използвам следобеда, за да проверя обратните полети. Мисля, че колкото по-бързо се махне Дженифър оттук, толкова по-добре.
— Попитай я какво иска да правим с трупа на баба й — каза Лори. — След това се обади в медицинския колеж и го уреди.
— Тя вече е решила да я кремира, така че веднага ще се погрижим за това.
Джак и Лори се замислиха за предстоящото си пътуване и разговорът замря през двайсетте минути, докато стигнат до хотела. Продължиха да мълчат и след като пристигнаха и слязоха от колата. Когато влязоха забързани във фоайето, Джак се обърна към Лори:
— Ти се качвай горе. Аз ще уредя транспорт до летището и ще дойда.
— Добре. — Лори се запъти към асансьорите.
— С вас ще се видим по някое време утре — обърна се Джак към Нийл. — Нали разбра къде ще отседнем във Варанаси, а Дженифър има номера на Лори, така че се обаждайте и не я пускай да излиза от хотела!
— Слушам — отвърна Нийл.
Тъй като вече беше малко след обед, Нийл прекоси фоайето и надникна в ресторанта, надявайки се да види Дженифър там.
Докато се оглеждаше, метрдотелът го забеляза.
— Приятелката ви не е идвала днес — каза му той.
Нийл му благодари. Хотел „Амал Палас“ продължаваше да го изумява с качественото си обслужване. Досега никога не беше отсядал на място, където служителите толкова добре помнеха гостите.
Той си помисли, че Дженифър може да е отишла в спа салона и тъй като асансьорът, който слизаше там, се намираше точно до ресторанта, Нийл се качи в него и се спусна надолу. Вратата на асансьора се отвори точно пред приемната на спа салона и Нийл попита дали госпожица Ернандес не се възползва в момента от някои услуги, като масаж например. След отрицателния отговор той тръгна по коридора и провери във фитнес залата, но Дженифър не беше и там. Нийл излезе в градината и тръгна към басейна.
Заради високите температури той беше изключително посещаван и доста хора предпочитаха да похапнат край него. Тъй като не я бе открил никъде другаде, Нийл се изненада, че не я вижда тук. Мястото беше изключително приятно.
Той предположи, че сигурно е в стаята си и още спи с изключен телефон. Как трябваше да постъпи? Ако Дженифър все още спеше, то значи имаше нужда от сън и в никакъв случай не биваше да я буди. Тогава реши да направи точно онова, което искаше да направи и в нощта, когато пристигна — да долепи ухо до вратата й. Ако я чуеше да се движи из стаята при пуснат телевизор или да се къпе, щеше да почука. Ако всичко беше тихо, щеше да я остави да поспи.
След като взе решение, Нийл тръгна към изхода на спа салона. Сам или с нея, щеше да се върне при басейна.
Глава 34
19 октомври 2007 г.
Петък, 16:02 часа
Ню Делхи, Индия
Вместо веднага да отиде в стаята си, щом се прибра Вийна се отправи към библиотеката. Беше разтревожена и имаше нужда някой да я успокои, а знаеше, че само един човек може да го направи. Този човек беше Кал Морган. Вече го беше правил няколко пъти и тя отново разчиташе на него, макар този случай да беше най-сериозният досега.
С облекчение забеляза, че той се занимава с документацията, пръсната по масата. Даръл се беше опънал на дивана с разтворена върху гърдите си книга и с пълна с ледени блокчета найлонова кесийка върху челото. В този миг Кал усети присъствието й и вдигна глава. Двамата заговориха едновременно.
— Извинявай — каза нервно Вийна и притисна длан към челото си.