Нийл кимна и рече:
— Виси там цял ден.
— Госпожице Ернандес — извика Сидхарт, след като позвъни на вратата. Почука няколко пъти, след което извади универсалната карта. Отключи вратата и отстъпи, за да даде път на Дамини. Жената влезе вътре, но почти веднага се появи отново.
— Стаята е празна — каза тя.
Тогава вътре влезе и Сидхарт. Огледаха стаята и банята. Като че ли нищо не липсваше, само вратата на душкабината зееше широко отворена и върху нея беше метната една суха кърпа. Сидхарт дори протегна ръка и я опипа.
— Изглежда сякаш просто е излязла навън — рече той.
Нийл трябваше да се съгласи. Като се изключи вратата на душкабината и табелата „Не ме безпокойте“, която все още висеше на бравата, всичко друго изглеждаше наред.
— Какво искате да направим, господин Маккългън? — попита Сидхарт. — Не забелязвам нищо подозрително. Може би приятелката ви ще се върне за вечеря.
— Нещо не е наред — отвърна Нийл и поклати глава. Той влезе в стаята и когато се обърна, забеляза повредената каса на вратата на мястото, където преди беше прикрепена предпазната верига.
Хотелските служители вдигнаха рамене.
— Например това — каза той. — Предпазната верига и пантата й липсват.
— Прав сте — отвърна Сидхарт. Той извади мобилния си телефон и се обади на рецепцията. — Пратете веднага охраната в стая деветстотин и дванайсет.
— Искам да извикате и полицията — каза Нийл. — И то веднага. Мисля, че става въпрос за отвличане.
Глава 36
19 октомври 2007 г.
Петък, 19:14 часа
Варанаси, Индия
— Не може да се отрече, че Варанаси е интересен град — отбеляза Лори. — Но това е всичко, което мога да кажа за него. — Тя, Джак и Арун тъкмо бяха стигнали до Дасашвамедха гхат до река Ганг. Наложи се да изминат почти два километра по потресаващо претъпканата търговска улица, затворена за превозни средства, с изключение на служебните автомобили.
Полетът от Ню Делхи беше преминал сравнително добре, макар че закъсня с повече от половин час. Освен това самолетът беше претъпкан. Пътуването от летището до хотела продължи почти колкото самия полет, но Лори и Джак бяха като омагьосани от гледката, която се разкриваше през прозорците на колата.
Преминаваха покрай непрекъсната върволица от малки примитивни и претъпкани магазинчета от най-различен тип и колкото повече се приближаваха до центъра на града, толкова по-мизерни изглеждаха те. Предвид гъстотата на населението, на която ставаха свидетели, двамата патолози лесно можеха да приемат, че в Индия живеят един милиард души и около половин милиард скитащи животни.
Регистрацията в хотела премина гладко, най-вече защото мениджърът му Прадип Баджпай се познаваше с д-р Рам. Освен това Прадип им помогна да се свържат с един професор от индийския университет „Банарас“ на име Джавахар Кришна, който се съгласи да им бъде гид. Джавахар пристигна в хотела късно следобед, докато тримата похапваха в ресторанта. Бяха предположили, че ще останат до късно навън, затова решиха, че ще е добре да се нахранят когато могат.
— Това е град, с който човек трябва да свикне — каза Джавахар, разбирайки обърканите чувства на Лори. Той беше някъде около петдесетгодишен, с широко лице, ясни очи и къдрава сива коса. Със своите западняшки дрехи и безупречен английски можеше спокойно да мине за професор от който и да е университет от Бръшляновата лига13. Оказа се, че няколко години е учил в Колумбийския университет.
— Смаяна съм от едновременното съжителстване на дълбока религиозност и такава отблъскваща мръсотия — каза Лори. — Особено от екскрементите, човешки и животински. — Те бяха подминали безброй крави, улични кучета и дори няколко кози, които се скитаха между тълпите от хора и купчините всевъзможни боклуци.
— Няма оправдание за това — отвърна Джавахар. — Боя се, че продължава от три хиляди години и ще продължава така и в бъдеще.
Освен това Джавахар им беше помогнал особено много в постигането на основната им цел — да се доберат до телата на Бенфати и Лукас. Като ученик на Шива, Джавахар беше личен приятел с един от главните брамини на Маникарника гхат. Маникарника беше по-големият от двата гхата за кремации във Варанаси, където несъмнено бяха изпратени телата на Бенфати и Лукас. Беше успял да уреди Джак и Лори да бъдат уведомени по телефона веднага, щом телата на американците се появят, и да бъдат допуснати до тях за достатъчно дълго време, за да могат да си вземат пробите. Цената беше десет хиляди рупии или малко повече от двеста долара. Джак се опита да накара Джавахар да разбере колко са платили болниците, но не стана ясно дали браминът знаеше това.
13
Група университети в САЩ, които се отличават с отлично академично качество и високи критерии за прием. — Б.пр.