— Стойте тук. Веднага се връщам.
— Мили боже — проплака Лори. — Това е ужасно.
— Хората наистина ли идват тук и остават в тези пещери, докато умрат? — попита Джак.
— Доколкото знам, да — отвърна Арун.
Джавахар отново се появи. Беше влязъл в единия от двата крайни индийски купола.
— Въпросните тела се намират в малкия храм до стълбите, по които стигнахме дотук — каза той. — Браминът каза да побързаме и да не привличаме внимание към себе си. Проблемът е, че домба вярват, че едно от основните им задължения е да пазят телата.
— Само това ни трябваше — промърмори Лори, докато се отдалечаваха в указаната посока. Тя усети, че започва да трепери.
Когато стигнаха до храма, те се шмугнаха вътре един след друг. Изчакаха очите им да свикнат с тъмнината. Освен входа, помещението имаше един неостъклен прозорец. През него навлизаше достатъчно лунна светлина, за да се видят двете тела, лежащи едно до друго. Те също бяха увити с бял муселин.
— У теб ли са спринцовките? — попита Джак. Лори му ги подаде. Беше ги извадила от дамската си чанта. Джак взе едната. — Аз ще взема от единия, ти от другия. Мисля, че фенерчето няма да ни трябва.
Те развързаха въжето, придържащо чаршафите, които всъщност се оказаха платнени чували. Арун помогна на Лори, а Джавахар на Джак да издърпат чувалите достатъчно, за да достигнат до надпубисната област. Забиха иглите малко над пубиса и спринцовките бързо се напълниха с урина.
— Фасулска работа — рече доволно Джак.
След като сложиха капачета на спринцовките, Лори отново ги прибра в чантата си. След това всички се заеха с малко по-трудната задача да увият отново труповете в саваните. Още не бяха свършили, когато лунната светлина изведнъж отслабна. Те погледнаха нагоре и забелязаха, че на вратата стоят двама домба.
— Какво става тук? — попита единият.
Джак реагира пръв, изправи се и отмести домбата от вратата.
— Тъкмо приключихме. Ние сме лекари. Искахме да се уверим, че тези двамата наистина са мъртви. Но вече всичко свърши.
Джавахар, Лори и Арун се приближиха до Джак.
Въпреки че първоначално домбата беше объркан от думите на Джак, това не трая дълго.
— Крадци на тела! — извика той с всички сили и се опита да сграбчи Джак за ризата.
— Бягайте! — извика Джак в отговор.
Лори не чакаше да я подканят повторно. Стрелна се към стълбището, краката й се движеха машинално. Джавахар хукна след нея, следван от Арун.
Джак нанесе каратистки удар по едната ръка на домбата, но беше хванат изотзад от другия мъж. Той сви ръката си в юмрук и нанесе силен удар в лицето на втория домба. След това се завъртя и удари първия, който се преви. Джак само това и чакаше и хукна към стъпалата.
Когато стигна до тесните улички в основата на стълбището, той се огледа. След миг забеляза Арун, който стоеше на светло и махаше с ръка. Джавахар ги беше повел в посока, противоположна на тази, от която бяха дошли. Джак се втурна към Арун, който отново побягна. Зад гърбовете си чуваха крясъците на домба, които тичаха надолу по стълбите.
Джак беше в отлична физическа форма и бързо настигна Арун. Само след миг обаче двамата се сблъскаха с Лори и Джавахар, които бяха попаднали в задръстване. Тъмната, пуста и много тясна уличка се вливаше в по-голяма, но ужасно претъпкана с народ; и сякаш човешката суматоха не беше достатъчна, една невъзмутима крава спокойно преживяше храната си. В бързината Лори едва не налетя на животното.
Известно време те се блъскаха из тълпата, опитвайки се да увеличат разстоянието между себе си и разгневените домба. Когато най-накрая се увериха, че вече никой не ги преследва, се спряха, дишайки тежко — без Джак, всъщност. Спогледаха се и избухнаха в смях, предизвикан отчасти от облекчението, че са успели да се измъкнат.
След като се успокоиха, Джавахар ги поведе през лабиринта от улички обратно към Вишванат Гали, търговската улица, по която бяха стигнали до Дасашвамедха гхат. Там той успя да наеме две велорикши, които ги откараха до хотел „Тадж Ганг“.
— Най-много си мечтая за един продължителен душ — каза Лори, когато се изправиха пред рецепцията, за да си вземат ключовете.
— Вие ли сте д-р Лори Монтгомъри? — попита служителят, преди Лори да успее да му каже нещо. Гласът му беше напрегнат и я накара да се стегне.
— Аз съм — отвърна тя.
— Имате няколко спешни обаждания. Господинът ви търси три пъти и ме помоли да ви предам да се обадите веднага.