— Преди малко помислих, че си заспала — каза Дженифър.
— Трябва да поговорим — каза Вийна.
— Разбира се. Аз съм ти ужасно задължена. Благодаря ти, че ме спаси. Но не спира да ме гложди въпросът: какво търсиш ти при тези хора?
— Дълга история — отвърна Вийна. — Бих ти я разказала с удоволствие, но първо трябва да ти кажа нещо за мен и моето семейство, за да разбереш причините за постъпките ми.
— Цялата съм слух.
— Разказът ми ще опозори семейството ми, но това вече не е тайна. Баща ми се възползва от мен още от дете, а аз не направих нищо, за да го спра.
Дженифър се отдръпна рязко назад, сякаш Вийна й беше зашлевила шамар.
— Може би се питаш защо. Проблемът е, че живея в два свята, но повече в стария. В старата Индия аз съм длъжна да уважавам баща си и да му се подчинявам. Не разполагам с живота си. Той принадлежи на семейството ми и аз не мога да говоря за неща, които биха го опозорили, като например да разказвам за баща ми. Освен това той ми каза, че ако не му се подчиня, ще вземе някоя от сестрите ми. — След това Вийна продължи да разказва за „Международни медицински сестри“ и обещанието да емигрират в Америка. Разказа за това, как са откраднали данните за пациентите и как показателите се бяха оказали твърде добри.
— Тогава Кал Морган реши да промени задачата ни — обясни Вийна. — Обеща, че ще се погрижи за баща ми така, че повече да не тормози мен, сестрите и майка ми, и ще ме отведе в Америка, където ме очаква нов живот — но само ако се съглася да свърша нещо за него.
Тя замълча и погледна Дженифър. Паузата продължи дълго, младата жена се опитваше да намери смелост да продължи.
— Какво е поискал от теб Кал Морган? — попита Дженифър. Тя се чувстваше все по-напрегната. Страхуваше се от онова, което щеше да научи.
— Поиска да убия Мария Ернандес. Аз убих баба ти.
Дженифър отново се отдръпна назад. За част от секундата се изпълни с желание да скочи и да удуши жената, която седеше срещу нея. През цялото време е била права за смъртта на баба си и извършителката се намираше на една ръка разстояние от нея. Но след това разумът надделя. Пред нея седеше млада жена, попаднала във възможно най-ужасния психологически капан, който Дженифър можеше да си представи, особено след преживяното от самата нея.
Дженифър си пое дълбоко дъх, за да се успокои.
— Защо ме спаси? Виновна ли се чувстваше?
— Донякъде — призна Вийна. — Ужасно съжалявам за онова, което сторих с баба ти. Дори се опитах да се самоубия, но Кал Морган ме спаси.
— Истински опит ли беше? — В гласа на Дженифър се усети малко съчувствие и доста скептицизъм.
— Съвсем истински — отвърна Вийна. — Но тъй като бях спасена, реших, че боговете са удовлетворени. Но въпреки това продължавах да се чувствам зле и се опитах да ги накарам да престанат. След това, когато се срещнахме в болницата и осъзнах, че те сигурно ще се опитат да се отърват от теб, това ми дойде в повече. Тези хора нямат никакъв морал. Наистина, те самите не убиват, но нямат скрупули да карат други да го правят вместо тях. Единственото, което ги интересува, е да постигнат успех.
— Знаеш ли, и аз ще ти разкажа моята тайна — внезапно рече Дженифър. — И аз съм жертва на баща си. Всичко започна когато бях на шест. Бях много объркана.
— Аз също — потвърди Вийна. — Винаги ме караше да се чувствам гузна. Понякога си мислех, че аз съм си виновна.
— Така беше и с мен. Но когато станах на девет, внезапно осъзнах, че всичко това е грешно и изхвърлих баща си от живота ми. Мисля, че съм била късметлийка. Нямах никакви културни ограничения, които да ме карат да го уважавам на всяка цена. Естествено, нямах и сестри, за които да се притеснявам. Не мога да си представя какво си преживяла. Сигурно е било ужасно. Дори повече от ужасно.
— Така беше — съгласи се Вийна. — Като тийнейджърка се опитах да се самоубия, но опитът ми не беше искрен. Опитвах се да привлека внимание, но не се получи.
— Бедничката! — каза искрено Дженифър. — Аз се самосъжалявах, защото си мислех, че баща ми е съсипал живота ми и никой няма да ме иска, но никога не съм мислила за самоубийство.
Час по-късно небето на изток започна да изсветлява, но Дженифър и Вийна го разбраха едва след като слънцето изгря. Изведнъж осъзнаха, че могат да се видят ясно. Бяха разговаряли без прекъсване в продължение на два часа.