Когато се събуди рано през онази ноемврийска сутрин, дъждът барабанеше по прозорците. Първата мисъл, която прекоси съзнанието й, беше дали е бременна. Както при всичките предишни опити и този път силно се надяваше, че е успяла. Хормоналните инжекции, които си беше слагала цял месец, бяха произвели изобилно количество фоликули.
В същото време Лори се чувстваше депресирана. И преди всичко изглеждаше обещаващо, но се оказваше безрезултатно. Защо този път да е по-различно? Нямаше ли да е по-добре, ако не таи чак такива големи очаквания? Миналия месец, когато цикълът й отново дойде и тя обяви, че не е бременна, беше готова да се откаже. Страхуваше се, че на четирийсет и няколко годишната Лори Монтгомъри Степълтън просто не й е писано да бъде майка.
Докато лежеше в топлото легло, тя чу Джак да си припява под душа. Помисли си, че й е трудно да приеме неговото безразличие.
— По дяволите — изруга полугласно тя.
Беше се примирила. Отметна завивките и забърза към банята, която беше топла и наситена с пара. Като се опитваше да не мисли за това, тя измъкна поредния от омразните тестове за бременност. Седна на тоалетната чиния и намокри тампончето, както пишеше в инструкциите. Нагласи таймера и пъхна пластмасовата пръчица зад керамичното казанче.
След като включи кафеварката и пъхна няколко английски кифлички в тостера, тя се върна обратно в банята. Измъкна пръчицата, но нарочно избягваше да погледне резултата, преди да спре неприятно жужащия таймер.
Убедена, че резултатите са отрицателни, тя хвърли един бърз поглед към скалата. След миг го погледна стреснато, осъзнавайки със закъснение, че резултатът е положителен. За пръв път имаше и втора чертичка, която се виждаше ясно. Лори изписка. Досещаше се кога се е случило. В Индия, веднага след като Дженифър успешно се беше върнала в хотела, Джак и Лори правиха любов в стаята си и макар че по-късно през деня направиха и процедура за вътрематочното оплождане, тя беше сигурна, че всичко е постигнато по естествен начин.
Лори се завъртя, изпълнена с щастие, хвана дръжката на вратата на душкабината и я дръпна рязко. След това скочи под душа както си беше с пижамата.
— Успяхме! — извика тя и прегърна Джак. — Бременна съм!
20 март 2008 г.
Четвъртък, 11:45 часа
Лос Анджелис, САЩ
Дженифър взе плика и успя да устои на импулса веднага да го отвори. Все пак съдържанието му щеше да повлияе на по-нататъшния й живот. На плика пишеше само Дженифър М. Ернандес, Калифорнийски университет, Медицински колеж „Дейвид Гефън“. Вътре се намираха резултатите от подбора: процесът, при който желанията на студентите по медицина четвърта година и на академичните медицински институции се съпоставяха, за да се намери най-удовлетворителния и за двете страни резултат.
Подборът беше важен и за студентите, защото мястото, където ги разпределяха, беше определящо за професионалния им живот.
Неколцина от приятелите на Дженифър, които вече бяха научили бъдещото си назначение, се опитаха да я накарат да отвори плика, но тя отказа. Успя да устои на всичките им опити да я убедят и избяга от аудиторията. Искаше да сподели съдържанието на плика само с най-близкия си приятел, Нийл Маккългън.
След като се върнаха от Индия, връзката им разцъфна. Макар да не разполагаше с много свободно време, Дженифър го прекарваше изцяло с Нийл, стига той да не беше запрашил към някое екзотично място да кара сърф.
Стиснала плика в ръка, тя хукна към спешното отделение. Намери Нийл в една от кабинките, където заедно с няколко други специализанти упражняваха интубация върху един наскоро починал пациент. Съсредоточен върху действията на студентите си, той не я забеляза веднага, но когато я видя, тя беше извадила плика и го размахваше над главата си. Той се досети какво е и изпита леко бодване под лъжичката. Приятелството им означаваше много за него, въпреки че физическата част все още се намираше в развитие. Знаеше отлично, че нещата тепърва щяха да се променят, но не беше щастлив от връщането й на Източния бряг, каквото беше желанието й още от първи курс.