Мисълта самият той да се премести там му беше хрумвала, но той се бореше с всички сили срещу нея. Колкото и да му харесваше Ню Йорк, предпочиташе Лос Анджелис, особено заради непреодолимото влечение към сърфинга. Знаеше много добре, че Дженифър ще получи разпределението, което е пожелала. Беше амбициозна студентка и се беше представила повече от отлично през последната си година в хирургичното отделение.
Той й прошепна:
— Иди в кабинета ми.
Дженифър кимна, че е разбрала и тръгна по коридора. Влезе в кабинета му и седна на стола до бюрото. Вдигна плика към светлината, опитвайки се да разчете какво пише вътре, но беше невъзможно.
Нийл се появи след няколко минути.
— Е, какво, уреди ли се в „Кълъмбия“? — попита той.
— Още не съм го отворила. Суеверна съм. Исках да го направя в твое присъствие.
— Глупаче! Ще получиш онова, което искаш.
— Ще ми се да съм толкова уверена, колкото си и ти.
— Хайде, отвори го.
Дженифър си пое дълбоко дъх и разкъса плика. Извади листа, разгъна го и извика радостно, след което го хвърли във въздуха, оставяйки го да кацне на пода.
— Видя ли? — каза Нийл. — „Кълъмбия“ са големи късметлии, че ще отидеш при тях. — Той се наведе и вдигна листа, като му хвърли бърз поглед. Изведнъж се сепна и се взря отново. Върху листа пишеше „Медицински център, Хирургия, Калифорнийски университет“.
— Какво е това? — заекна той.
— О, забравих да ти кажа. Промених предпочитанията си. Осъзнах, че не искам да си тръгвам точно сега, когато започнахме да се опознаваме. Но не се притеснявай, няма да те притискам.
Нийл я сграбчи в мечешка прегръдка и я вдигна във въздуха.
— Нямаш представа колко се радвам! — извика той. — И знаеш ли какво? Никога няма да съжаляваш за това.
5 август 2008 г.
Сряда, 16:20 часа
Лос Анджелис, САЩ
Дженифър Ернандес беше толкова развълнувана, че едва се удържаше на едно място. Крачеше напред-назад пред митницата на международното летище в Лос Анджелис. Само след няколко минути щеше да стане свидетел на кулминацията на многомесечните си усилия.
— Трудно ми е да си представя, че Вийна Чандра ще премине през тази врата — каза Нийл Маккългън. Той беше откарал Дженифър до летището.
— На няколко пъти и аз си мислех, че това никога няма да се случи — съгласи се Дженифър. Още от първия ден, след като двамата се върнаха от Индия, Дженифър беше поела на кръстоносен поход да убеди администрацията на Калифорнийския университет да отпусне стипендия на Вийна.
Първоначално най-голямото препятствие беше участието на Вийна в процеса срещу „Международни медицински сестри“, но то беше прескочено лесно, след като всички сестри получиха имунитет в замяна на свидетелстване срещу Кал Морган, Даръл Уилямс, Сантана Рамос и Петра Дандероф.
Следващата трудност беше изпитът, който трябваше да положи Вийна. Както се оказа по-късно, всички усилия си заслужаваха, защото тя изкара отлична оценка и беше приета в университета.
Накрая остана да се съберат достатъчно пари за билет.
— Ето я! — извика развълнувано Нийл.
Вийна носеше две малки платнени чанти, в които бе събрала цялото си имущество. Беше облечена със стари дънки и обикновена тениска, но лицето й сияеше.
Дженифър размаха лудо ръце, за да привлече вниманието й. Вийна й махна в отговор и тръгна към тях. Докато се приближаваше с широка усмивка на лицето, Дженифър се опита да си представи какви ли мисли се въртят в главата й. Сега, когато най-накрая се беше освободила от противния си и безнравствен баща, пред нея се разкриваше чудесната възможност да учи медицина, но в същото време започваше живот в страна със съвсем различна култура и се отказваше от всичко, с което беше свикнала от дете.
Пристигането й наподобяваше донякъде пристигането на Дженифър от Ню Йорк, за която Западното крайбрежие бе ако не чужда страна, то съвсем различна култура, но за Вийна все пак промяната щеше да е огромна. Тя скъсваше с традициите на рода, за да се потопи в едно общество на индивидуализма. Но Дженифър щеше да й помогне, да бъде с нея, за да преодолее спомена от насилието и тормоза. Защото знаеше от собствен опит колко тежък е този товар, ако го носиш сам.
Тя самата бе научила — макар и на висока цена — няколко урока от индийката. И най-важният: какво е изкупление и прошка.