— Страхувам се, че операторът не е знаел за случилото се. Всички ние в болница „Кралица Виктория“ ужасно съжаляваме за това нещастно стечение на обстоятелствата. Баба ви се възстановяваше добре, операцията за подмяна на ставата беше успешна. Никой не е очаквал подобен изход. Приемете искрените ми съболезнования.
Мозъкът на Дженифър беше блокирал. Тя се чувстваше така, сякаш някой я е ударил по главата.
— Знам, че е шок за вас — продължи Кашмира, — но искам да ви уверя, че за Мария Ернандес беше направено абсолютно всичко, което би могло да бъде направено. А сега, разбира се…
— От какво е починала? — внезапно попита Дженифър, прекъсвайки асистентката.
— Лекарите ми казаха, че е било сърдечен удар. Без каквито и да било признаци за някакви проблеми, тя е била намерена в безсъзнание в стаята си. Направени са всички опити да бъде реанимирана, но за съжаление без положителен резултат.
— Не съм убедена, че причината е сърдечен удар — отвърна Дженифър, усещайки как първоначалните й объркани емоции преминават в гняв. — Случайно знам, че има нисък холестерол, ниско кръвно налягане, нормална кръвна захар и напълно нормална кардиограма. Аз съм студентка по медицина. Преди няколко месеца тя ме посети и аз се погрижих да си направи пълен профилактичен преглед в медицинския център на Калифорнийския университет.
— Един от лекарите спомена, че от доста време е страдала от сърдечна аритмия.
— Аритмия друг път — сопна й се Дженифър. — Вярно, че преди време имаше екстрасистолия, но се разбра, че причина е ефедринът в някакво лекарство, което взела без рецепта. Важното е, че екстрасистолията изчезна в мига, когато спря да приема лекарството и повече не се появи.
Сега беше ред на Кашмира да замълчи и след кратка пауза Дженифър попита дали връзката не се е разпаднала.
— Не, все още съм тук — отвърна жената. — Не знам какво да кажа. Аз не съм лекар, знам само онова, което ми е казано от лекарите.
Дженифър изпита леко чувство на вина и реакцията й се смекчи. Раздразни се, че е побързала да обвини човека, който просто й съобщава новината.
— Извинете ме, просто съм твърде разстроена. Баба ми е много важна за мен. Беше ми като майка.
— Наистина съжаляваме за загубата ви, но трябва да вземете някои важни решения.
— Какви решения?
— Най-вече да се погрижите за тялото. Вече разполагаме с подписан смъртен акт и бихме искали да разберем дали искате да кремираме тялото, или да го балсамираме, както и желаете ли да бъде транспортирано до Щатите, или ще остане тук, в Индия.
— Мили боже! — простена Дженифър.
— Знаем колко трудно е да се вземат решения при подобни обстоятелства, но се налага. Попитахме баща ви, тъй като в договора е посочен като наследник, но той ни каза, че вие като бъдещ лекар ще се заемете с това, а той ще ни изпрати пълномощно по факса.
Дженифър завъртя очи. За Хуан беше типично да прехвърля отговорностите си на други хора. Този човек нямаше срам.
— Предвид случилото се, ние предложихме на господин Ернандес да дойде в Индия за наша сметка, но той каза, че не може да пътува заради някаква травма на гърба.
Да бе, точно така, помисли си Дженифър. Знаеше много добре, че всеки ноември той отиваше с колата си чак до планините Адирондак на лов и без никакви проблеми се катереше по скалите заедно с безполезните си приятели.
— Поканата ни важи и за вас. Договорът, който подписа баба ви, включваше билет и подслон за близък, който да я придружи, но тя каза, че не е необходимо. Средствата за това обаче все още са на разположение.
Буца заседна на гърлото на Дженифър, когато си представи как баба й умира съвсем сама в далечна Индия, а тялото й лежи на някаква студена плоча в болничната морга. При положение че имаше осигурени самолетен билет и място, където да отседне, тя знаеше, че няма да изостави баба си, независимо от личните си отговорности — най-вече университета и новото й разпределение в хирургията. Никога нямаше да си го прости, въпреки факта, че баба й дори не я беше информирала, че възнамерява да отиде на другия край на света.
— Разбира се, всичко може да се уреди чрез американското посолство и изпращането на нужните документи по пощата, но за предпочитане е да дойдете дотук. Във всички случаи е по-добре да присъства член на семейството, за да се избегнат всякакви грешки или недоразумения.