— Добре, ще дойда — отвърна рязко Дженифър, — но искам да тръгна веднага. Това означава още днес, ако е възможно.
— Няма да представлява проблем, стига да има места за късния следобеден полет до Сингапур през Токио. И преди сме имали пациенти от Лос Анджелис, затова знам разписанието на полетите. Визата ще е по-голям проблем, но предполагам, че ще успея да уредя специална виза за спешни случаи чрез Министерството на здравеопазването. Ще резервираме мястото в самолета оттук. Ще ми е нужен номерът на вашия паспорт колкото се може по-скоро.
— Ще се прибера вкъщи и ще ви го продиктувам оттам — обеща Дженифър.
Радваше се, че си беше извадила международен паспорт и го беше направила единствено заради баба си. Когато беше на девет, Мария я беше завела заедно с двамата й братя в Колумбия, за да се срещнат с роднини. Добре че си беше направила труда да го поднови.
— Може би ще успея да подготвя повечето неща още преди да ми се обадите. Въпреки късния час, ще се заема веднага. Но преди да приключим разговора, бих искала да знам дали искате тялото на баба ви да бъде кремирано, което е препоръчително, или балсамирано.
— Не правете нищо, докато не дойда — помоли Дженифър. — Междувременно ще потърся мнението на двамата ми братя. — Дженифър знаеше много добре, че това е лъжа. Тя и братята й бяха тръгнали в различни посоки и почти не си говореха. Дори не знаеше как да се свърже с тях, а доколкото й беше известно, те може би все още лежаха в затвора за наркотици.
— Но ние трябва да знаем. Смъртният акт вече е подписан. Трябва да вземете решение.
Дженифър се поколеба. По навик, щом някой упорито се опитваше да я накара да направи нещо, тя упорито отказваше.
— Предполагам, че тялото се намира в хладилник в моргата.
— Да, но политиката на болницата ни е веднага да се погрижим за него. Нямаме подходящото оборудване, защото индийските семейства прибират телата на починалите си роднини веднага.
— Добра причина да го задържите там е, че идвам да го видя.
— В такъв случай можем да го балсамираме.
— Вижте, госпожице Варини — каза Дженифър. — Идвам от другия край на света, за да видя баба си. Не искам да я пипате, докато не дойда. Със сигурност не искам да бъде накълцана и изкормена от някакъв балсаматор. Може би ще реша да я кремирате, но не и преди да съм я видяла за последен път, ясно ли е?
— Както желаете — отвърна Кашмира, но тонът й даваше да се разбере, че не одобрява решението. След това й продиктува директен номер за връзка, на който Дженифър да й продиктува номера на паспорта си.
Дженифър затвори телефона си. Недоумението и раздразнението от настойчивостта на асистентката да избере какво да прави с трупа на баба си със сигурност беше потушило донякъде мъката й. Случилото се беше просто поредният пример как някои хора страдат от липсата на такт в общуването си с останалите. Кашмира Варини сигурно беше една от онези администратори, които просто трябваше да драснат хиксче в квадратчето „освобождаване от тялото“.
Тя излезе бързо от съблекалнята, планирайки следващите си няколко часа с надеждата, че това ще я разсее донякъде. Първо трябваше да отиде в хирургичното отделение, да намери д-р Пейтън и да му обясни ситуацията. После трябваше да се прибере по най-бързия начин в апартамента си, да намери паспорта и да се обади на асистентката. След това щеше да отиде в университета и да обясни всичко на декана.
След като влезе в хирургичното отделение, Дженифър се спря пред регистратурата. Докато събираше смелост да попита някоя от заетите сестри дали д-р Пейтън и студентите му все още са там, където ги беше оставила, тя се замисли над един озадачаващ факт: как така беше научила първо от CNN за смъртта на баба си, приблизително час и половина, преди да й се обадят от болницата? Тъй като не можеше да се сети за нито едно приемливо обяснение, реши да се допита до болничните власти. Знаеше много добре, че преди имената да бъдат съобщени на медиите, трябва да бъдат уведомени роднините, въпреки че беше напълно възможно това да важи само за Съединените щати, но не и за Индия. Но тогава я връхлетя друга мисъл: от къде на къде CNN бяха решили да споменат името на баба й в ефир? Тя не беше някоя знаменитост. Възможно ли е да е станало просто във връзка с медицинския туризъм? И кой беше този достоверен източник, който беше заявил, че смъртта на баба й е просто върхът на айсберга?