Когато се обръщам обратно напред, Ролинс ме поглежда въпросително. Прошепвам му „после“ и посягам да сменя станцията. Той ми изръмжава и ме плясва през ръката, а гласът му подема Jane Says на „Джейнс Адикшън“. Облягам се назад и съм доволна, че всичко е както обичайно. Ето, Ролинс кара и се наслаждава на музиката. Отзад Мати чете някакъв есемес на телефона. И накрая аз — паникьосана, че може би снощи в главата ми се бе вмъкнал някой.
Нашественик.
Шеста глава
Пред шкафчето на Ролинс го чака някакво момиче. С приятно закръглени форми, черна коса с ефектна подстрижка и татуировка по цялата дължина на дясната ръка. Когато се приближаваме, плъзвам очи по татуировката. Цветна е и невероятно красива — Алиса от „Алиса в Страната на чудесата“, хукнала след Белия заек. Очите на момичето светват при вида на Ролинс.
— А, здрасти. — Ролинс я прегръща. Гръбнакът ми се сгърчва от ревност. Той се обръща към мен. — Вий, това е Ана. И тя е стажант в радиото.
Вдигам лице към нейното и някак успявам да се усмихна. Най-впечатляващото у Ана са очите — необичайно наситено виолетови с безкрайно дълги мигли. Чудя се дали не е с лещи, понеже такъв цвят никога не съм виждала. Облечена е с кукленска дантелена рокличка върху чорапогащник с всички цветове на дъгата и кубинки.
Изобщо е пълната ми противоположност.
Внезапно ми прилошава, понеже си спомням песента, която Ролинс бе пуснал предната вечер. Не знам защо бях решила, че си е мислел за мен, подбирайки я. Ами ако през цялото време, докато Дейв Грол е пеел, той е гледал това красиво момиче? Мисълта ми е толкова неприятна, че бързам да я изтикам от главата си. Мен обича. Нали ми го каза в онази нощ, когато ме измъкна от пожара. Вярно, беше преди шест месеца, но какво от това — нима чувствата му са се променили толкова много?
— Здрасти, Вий — казва Ана и ми подава ръка.
Разклащам я малко по-ентусиазирано, отколкото е редно, после си казвам, че съм пълна идиотка.
— Здрасти — отвръщам. — Готина татуировка.
Дали долавя завистта в гласа ми?
Тя прокарва пръст по ръката си.
— Благодаря. Художникът ми е приятел. Ако ти хрумне да си правиш татуировка, ми кажи. Ще ти уредя отстъпка.
Ролинс се разсмива.
— Вий не е от хората, дето ще си направят татуировка.
Смръщвам му се.
— Напротив, харесвам ги. Защо пък реши, че не бих си направила? — Обръщам се към Ана. — Между другото, доскоро бях с розова коса. Едва наскоро си върнах естествения цвят, понеже… понеже ми писна розовото.
Нямам представа защо го казвам. Може би защото се чувствам някак изолирана. Ана и Ролинс изглеждат идеални един за друг с пиърсингите и татуировките. А аз какво… някогашна примерна мажоретка, превърнала се в нарколептичка със странни способности.
Ана кима учтиво.
— Добре, Ролинс. Ще се видим утре вечер, ако не се засечем преди това. — И тя изчезва в тълпата.
Пъхам ръце в джобовете, да не би Ролинс да забележи как нервно забивам нокти в длани.
— Приятна е — казвам с неестествен глас.
— Аха. Много е готина. Пък и разбира от музика.
— О… — Не посмявам да кажа нищо друго, в случай че долавя ревността в гласа ми. А защо толкова ревнувам? Та това е Ролинс, най-добрият ми приятел. Естествено, че има право да има и други приятели. Даже е редно да има други приятели. Такава съм идиотка понякога.
Но не мога да не се запитам, докато гледам как затваря шкафчета и тръгва към първия си час: „Ами ако я харесва не като приятел? Какво ще правя тогава?“.
Бие първият звънец и ме измъква от тези мисли. Втурвам се към шкафчето и вадя учебниците за английския. Докато ровя в раницата за химикалка, пръстите ми неволно докосват едно старо шишенце с кофеинови таблетки, пъхнато там за спешни случаи. Ръката ми се задържа за миг, после я дръпвам.
Главата ми пулсира от недоспиване. Госпожа Уингър крачи между чиновете и събира домашните, а моите клепачи тежат като олово.
— Я се събуди, Силвия — скарва ми се тя, когато спира до чина ми. — Къде ти е домашното?
Отварям папката и се преструвам, че ровя из листовете, макар чудесно да знам, че не съм го написала. Смятах да го надраскам набързо, докато слушам предаването на Ролинс, но вместо това заспах. Дали да не спомена за злополуката с колата, та да събудя съчувствието й? Но не, тогава всички ще решат, че съм още по-странна. Прибавя ли шофиране в спящо състояние към нарколепсията, ще изляза пълна особнячка.