— Съжалявам, госпожо Уингър. Явно съм го оставила вкъщи.
Тя поклаща скептично глава и се прехвърля на Саманта Филипс, която изглежда доста по-зле, отколкото се чувствам аз. Косата й, обикновено идеално изправена, сега е прибрана в рошава опашка. Няма грим, а под очите й тъмнеят огромни сенки. Сещам се за пиянската й песен от задната седалка на Скоч и се питам колко ли й е зле тази сутрин. Но има още нещо, освен махмурлука. Сякаш се разкайва за нещо. Изражението й ме притеснява, напомня ми за това как се чувствах на сутринта след миналогодишния бал. Дали не й се е случило нещо? Не бих се учудила, ако Скоч е решил да се възползва от пияно момиче. Кой знае какво щеше да се случи онзи път, ако Ролинс не беше връхлетял в съблекалнята.
— Ами ти, Саманта? Написа ли си домашното? — Госпожа Уингър се спира над нея и потропва с крак.
Саманта дори не си прави труда да се преструва, че търси. Чисто и просто безмълвно зяпва госпожа Уингър, докато на учителката не й става неудобно и не се отдалечава. Вероятно усеща, че я зяпам, понеже обръща същия гневен поглед и към мен. Аз обаче не отклонявам очи.
Продължава да ме гледа с патентования си убийствен поглед и когато се премествам на празния чин помежду ни, за да мога да й прошепна нещо, без госпожа Уингър, която вече е в дъното на стаята, да ни чуе.
— Хей, Сам — за първи път от ужасно много време я наричам с галеното й име. Усещам го някак чуждо върху езика си. — Наред ли е всичко?
Саманта скръства ръце.
— На теб какво ти пука?
Поколебавам се за миг. Снощи беше в ужасно състояние. И ако Скоч не й е казал за срещата ни, което ми се струва много вероятно, със сигурност няма и представа, че съм я видяла в колата му. Ако тръгна да обяснявам, ще се наложи да й кажа за катастрофата, а никак не искам да се разчува. Но пък ако си замълча, излиза, че просто си вра носа, където не ми е работа.
В крайна сметка нахалното любопитство май е за предпочитане пред поредната чудатост.
— Тежка вечер, а? — питам съчувствено.
Тя присвива очи.
— Защо? Какво си чула?
Опитвам се да докарам невинно изражение.
— А, нищо. Просто не изглеждаш във форма. Исках да разбера дали всичко е наред.
Но християнската ми загриженост май не успява да я заблуди. Тя вади тетрадка, отваря на чиста страница и записва датата отгоре. Очевидно е решила да ме игнорира.
— Саманта, не е нужно да сме врагове — казвам, но още докато думите излизат от устата ми, усещам колко фалшиво звучат. Нищо не се промени, след като опитах да спася живота й. Продължавам да съм момичето, което излезе с момчето, в което беше влюбена. А тя все още е момичето, което наговори на всички, че съм уличница. Момичето, което видя как Скоч ме влачи към мъжката съблекалня и не направи нищо, за да го спре. И едва ли няколко думи биха могли да променят нещата. Но все пак ми се иска да опитам. — Не те мразя.
Саманта изсумтява отвратено и преднамерено оставя химикалката на бюрото.
— Вий, не ми пука дали ме мразиш. Ти си най-малкият ми проблем днес.
Не очаквах подобна реплика, но все е нещо. Поне призна, че нещо я тревожи.
— А кой ти е най-големият проблем?
Саманта ми хвърля поглед, който би могъл да вледени и ада.
— Изобщо не ти влиза в работата. — Тя хваща отново химикалката и ми става ясно, че съм загубила този рунд.
Госпожа Уингър се връща отпред и започва да разказва за пуританите. Неохотно се връщам на мястото си. Останалата част от часа се точи едва-едва. Непрекъснато хвърлям погледи към Саманта, но тя или е напълно погълната от урока, или е твърдо решена да не ми обръща никакво внимание. В края на часа пъха тетрадката в грамадната си дамска чанта и хуква навън, без да ме погледне.
Настанявам се в дъното на библиотеката, разтворила изпокъсания брой на „Спортс илюстрейтед“. Чакам библиотекарката да запише присъстващите и да се върне на мястото си при своето списание, за да опитам да се плъзна.
След множество опити вече почти всеки път успявам умишлено да го сторя, освен когато съм превъзбудена от повечко кофеин. Слава богу, че не се изкуших от хапчетата в чантата ми. Иначе едва ли бих успяла.
Възнамерявам да се вмъкна в Скоч, за да видя дали не мога да разбера какво точно се е случило снощи. В момента има физическо. Ако имам късмет, вероятно пак ще клюкари с приятелчето си от отбора. А ако действително нещо се е случило със Саманта, със сигурност ще се похвали на цялото училище.