Когато библиотекарката се настанява на мястото си и вдига „Приключения с тенджерата за бавно готвене“ или каквото там чете, прокарвам пръсти по лъскавите страници на списанието. Отворила съм на една статия за някакъв футболист от Националната футболна лига, който преодолял всякакви удари на съдбата — семейни проблеми, здравословни проблеми, проблеми с ученето, — за да стигне там, където е днес. Страницата е прегъната в ъгълчето, сякаш някой е искал да си отбележи мястото, за да се върне отново на текста и да почерпи вдъхновение. Интересно дали този някой е Скоч.
Облягам глава на чина и рафтовете с книгите избледняват, заменени от баскетболните кошове и знамената с цветовете на училището. И точно както предния път, когато се плъзнах, учениците правят обиколки на игрището.
Обутите в маратонки крака на Скоч пляскат върху дървения под. Доста по-запъхтян е от предния път. Вероятно заради погълнатия снощи алкохол. Така му се пада.
— Е, как беше? — пита нечий глас отдясно.
Рандал Фриц.
И ето че настава моментът, в който Скоч ще се похвали със завоеванието си. Приготвям се да изслушам подробно описание на сексуалните му умения. Но после ми хрумва нещо неприятно. Няма как да съм сигурна дали казва истината. Ако каже, че е спал със Саманта, може да е така, но може и да лъже. Ако е вярно и е правил секс с момиче, което на практика е било в безсъзнание, значи е изнасилвач. Ако пък лъже, значи чисто и просто е боклук.
Но преди да успея да реша какво да правя, ако Скоч действително разкаже за нощта си със Саманта, той рязко сменя темата:
— Охо, човече. Снощи се оказа супер странна вечер. Значи, двамата със Саманта излязохме извън града, търсехме си някое тихо местенце, за да се усамотим, ако ме разбираш… и кого, мислиш, срещнахме да се разхожда край шосето?
По дяволите. Чакай малко.
— Кого? — пита Рандал, точещ лиги за някоя сочна клюка.
— Вий Бел.
— Дявол да го вземе — възкликва Рандал. — Готина е тая. Особено откакто си върна нормалния цвят на косата и вече не е такава чудачка. И какво, огря ли те?
Скоч спира да тича.
— Иска ли питане? Вий е хлътнала по мен още от девети клас. Миналата година известно време излизах с нея, но се наложи да я разкарам, когато изпадна в пънкарската фаза. Но снощи направо ми се молеше.
Скоч млъква и зъбите му неочаквано изскърцват. Без да се усетя, гневът, надигнал се в мен, е поел волана.
— Задник — измърморвам.
Рандал добива крайно объркано изражение.
— Ъм, задник ли ме нарече?
— Жалък женомразец. — Не мога да се сдържа. Думите сами излизат от устата на Скоч.
— Я чакай. Жено… какво? — Рандал се почесва по главата.
— Искаш ли да знаеш какво всъщност се случи снощи? — питам. И понеже сме спрели да тичаме, все повече хора намаляват крачка и се заслушват в разговора. Учителят по физическо се е прибрал в кабинета си.
Рандал вече е съвсем объркан.
— Казвай де.
Поемам си дълбоко въздух.
— Снощи закарах Саманта у тях и се прибрах, за да изгледам един-два епизода на „Златни момичета“7. Тая Бети Уайт страшно ме кефи, ако ме разбираш — смигвам два пъти на Рандал, който поаленява.
Две момичета отзад прихват да се смеят.
— Какво каза тоя? — пита един тип, подстриган на гребен.
— Май току-що си призна, че лъска бастуна на „Златни момичета“ — услужливо му отговаря някакво момиче с розова тениска на „Джуси кутюр“.
Изпълнила задачата си, се връщам в собственото си тяло. Вдигам глава и виждам, че от устата ми е потекло малко слюнка върху „Спортс илюстрейтед“. Избърсвам устни с ръкав. Библиотекарката дори не е забелязала, че привидно съм заспала.
Седма глава.
След училище Ролинс ме чака в колата. Усилил е радиото и думка с длани по волана, но в момента, в който отварям вратата, спира музиката.
— Днес чух доста интересна клюка — започва той и скръства ръце. — И се чудя дали не знаеш нещо повече по въпроса.
— А, и какво? — питам най-невинно и пускам раницата си на пода.
— Доколкото разбрах, в часа по физическо Скоч Бекър си признал, че е силно привлечен от Бети Уайт.
Не успявам да прикрия самодоволната си усмивка. Слухът плъзна като горски пожар и по обяд вече почти всички само за това говореха. Чух и самият Скоч в коридора безкрайно объркан да се опитва да обясни на онези от отбора, че го е казал на шега. И почти ми стана жал за него. Почти.
7
Американска ситуационна комедия за четири възрастни жени, споделящи общ дом в Маями. — Б.ред.