Ролинс въздъхва.
— Така е, но няма да те лъжа — хич не ми допада мисълта и този петък да бавя сестричката ти.
— Не е нужно да я бавим — казвам леко подразнена. — Ще седнем отзад и ще се подиграваме на тъпите моменти както винаги. Просто трябва да съм някъде наблизо.
Ролинс явно долавя раздразнението ми, понеже се пресяга и ме хваща за рамото.
— Хей, естествено, че ще дойда. Нали сме приятели?
Поемам си дълбоко въздух. Точно това искам, нали така?
— Приятели сме.
Единайсета глава
Вместо да се запътя към салона за часа по физическо, криввам към компютърната зала. Не се тревожа особено, че ще загазя. Учителят редовно забравя да отметне присъстващите, а и дори да ми пише отсъствие, винаги мога да кажа, че съм имала пристъп.
В кабинета има само няколко хлапета. Едното май гледа някакви клипове в Ютуб. Със слушалки на ушите е и не забелязва, че сядам на стола до него.
Любопитството по адрес на леля Лидия ме е завладяло напълно. Може би Ролинс е прав и просто е самотна и търси близост със семейството, изоставено преди толкова много години, но все пак се чудя дали не я тласка някакъв друг мотив.
На екрана се появява заглавната страница на училището. Подчертавам адреса и зареждам Гугъл. В полето за търсене изписвам „Лидия Хоумър“. Хоумър е моминското име на мама. И понеже Лидия не е омъжена (поне доколкото знам), решавам, че с това име се е подвизавала в Калифорния. Излизат милиони резултати. Започвам да ги отсявам, но не намирам нищо интересно. В Мисури има жена с такова име, но когато кликвам върху страницата й във Фейсбук, снимката няма нищо общо с Лидия. Друга живее в Айдахо. Връщам се най-горе и стеснявам търсенето до Калифорния. Излиза страницата на някаква треньорка на кучета в Санта Фе, но и този път лицето от снимката не прилича на леля ми.
Минават двайсет минути и все тава не откривам нищо за нея. Струва ми се странно, че в днешно време е възможно някой да живее, без да остави каквито и да било следи в Гугъл. Пръстите ми барабанят по чина от чувство за безсилие. Накрая бие звънецът, така че затварям интернета. Чудесен частен детектив ще стане от мен, няма що.
След училище спирам пред шкафчето, за да прегледам кои учебници ще ми трябват за вкъщи. До мен стои Саманта Филипс и се взира в огледалцето на вратичката на своето шкафче с тубичка гланц за устни в ръка.
На няколко метра от нас двама десетокласници от отбора по футбол са събрали глави. Стрелкат Саманта с поглед и се кикотят. Тя ги забелязва, трясва вратата на шкафчето и тръгва към тях.
— Какво, по дяволите, ви е толкова смешно?
Очаквам да сведат смутено глави, но вместо това единият я поглежда право в очите и казва:
— Добре ли изкара със Скоч в четвъртък вечерта? Понеже чух, че доста сте се забавлявали. Всъщност видях доказателства, че много добре сте изкарали.
Приятелят му прихва.
Саманта пребледнява. Отстъпва назад, а онези двамата се тупат по гърбовете и се заливат от смях. Саманта се врътва, хуква по коридора и се скрива в дамската тоалетна.
Вътрешно се разкъсвам. Ако двете със Саманта все още бяхме най-добри приятелки, щях веднага да се втурна след нея, за да се уверя, че всичко е наред. Но сега между нас има пропаст. И все пак трябва да призная, че все още я чувствам близка. Освен това ми е безкрайно любопитно за какви доказателства намекваше онзи тип. Накрая решавам да я последвам, макар да съм сигурна, че ще ме отблъсне както миналата седмица.
Поемам си дълбоко въздух и се гмурвам в тълпата от ученици, нетърпеливи да се захванат със следучилищните си занимания или да се приберат у дома. Бутам вратата на тоалетната.
Саманта хлипа в една от кабините. Но щом чува, че някой влиза, си поема рязко въздух и спира да плаче. Такава си е тя. Не би позволила на никого да види, че е наранена.
— Саманта? Аз съм. Вий.
Чувам я да си духа носа, после звука от пускането на водата.
— Сам? Добре ли си?
Тя отваря вратата и пристъпва под ярката флуоресцентна светлина. Очите й са сухи, но бузите й са целите на червени петна. Отива до най-близката мивка и започва да си мие ръцете.
— Какво искаш? — пита, като ме поглежда в огледалото.
— Аз, ъм, видях те, че се затича насам, и реших, че си разстроена за нещо.