Саманта старателно подсушава ръцете си и едва тогава се обръща и се обляга на мивката.
— А на теб какво ти пука? Точно на теб?
Въпросът се забива в мен като нож. Вярно, от известно време не сме в особено приятелски отношения, но това не означава, че не ме е грижа за нея, дори и след ужасните слухове, които пусна по мой адрес след онази случка със Скоч.
— А защо да не ми пука? — питам тихо.
— Ами, да речем, защото миналата година се държах с теб като пълна кучка? Ако бях на твое място, никога не бих ти проговорила. — Гласът й пресеква и цялата грижливо поддържана фасада рухва пред очите ми. Тя не ме мрази. Чисто и просто не е в състояние да преглътне собственото си отвратително поведение.
— Виж, Сам. Дълго време действително ти бях бясна. Ама истински бясна. Но ми се струва, че в момента не ти е леко. Знам, че миналата седмица си излизала със Скоч. И знам, че нещо се е случило. Може би ще ти олекне, ако поговориш с някого, който знае за какъв човек става дума.
Саманта вдига очи към тавана и размахва пръсти пред лицето си, както прави, когато се мъчи да не заплаче. Пъхам се в една от кабинките и дръпвам малко тоалетна хартия. Безмълвно й я подавам в жест на примирие. Тя я поема.
Обръща се към мивката и си издухва носа. После се привежда напред, втренчва се в изражението си и започва да разказва:
— В четвъртък имаше парти с огън на открито. Абсолютно всички бяха дошли. — Очите й ме стрелват. — Е, знаеш какво имам предвид.
Свивам рамене. Комбинацията от събиране с огън на открито, мажоретки и футболисти ми звучи като деветия кръг на ада.
— Както и да е. Изпих само две бири, но нещо ми прилоша. Тръгнах към колата, за да се прибера вкъщи, но повърнах още преди да успея да вляза. Скоч случайно се оказа наблизо. Държа ми косата, а после ме пита дали искам да ме закара у дома. Поведението му бе необичайно мило като цяло. Помня, че се качих в колата с него, но след това всичко ми се губи. Събудих се облегната на входната врата у дома. Явно ме е зарязал там… — Тя млъква за миг, после ме поглежда в огледалото. — Вий, бикините ми ги нямаше. — Скръства ръце пред гърдите си и се разплаква. — Търсих ги навсякъде, но не ги намерих. А в петък сутринта чух някакви момчета да си шушукат, че Скоч разправял наляво и надясно, че е спал с мен. И че имал доказателства.
За миг застивам, не знам какво да направя. Мога да преброя случаите, в които съм виждала Саманта да плаче, на пръстите на едната си ръка. Дори когато бяхме най-добри приятелки, предпочиташе да играе ролята на несломима. Помня, когато се наложи спешно да оперират по-големия й брат от апендицит. Отидох да я видя в болницата. През цялото време, докато бях там, очите й си останаха сухи. В известен смисъл копнеех в някакъв момент защитната й обвивка да се пропука, за да имам възможността да съм до нея, да я утеша. Но сега, когато имах тази възможност, не знаех какво да сторя.
— Майко мила — възкликвам накрая. Думите ми прозвучават глупаво, нелепо, но като че ли пробиват преградата. Тя протяга ръце към мен и аз прекрачвам пропастта и я прегръщам.
— Така искам да разбера какво точно се е случило — прошепва.
— Това чувство ми е до болка познато — казвам, понеже се сещам за собствената ми случка със Скоч. До ден-днешен ми се повръща от мисълта, че е бил сам с безжизненото ми тяло. И че е можел да направи каквото поиска, ако Ролинс не бе връхлетял в съблекалнята.
Саманта се отдръпва и ме поглежда в очите.
— Съжалявам за онзи път. — Не уточнява за какво говори. Но и двете знаем, че става дума за миналогодишния бал. Нали след танците я изобличих, обвиних я, че най-равнодушно е гледала как Скоч ме влачи към съблекалнята. Така и не разбра откъде знам. Истината бе, че случайно се плъзнах в съзнанието й и видях цялата сцена през нейните очи. Не отрече, че знае какво се е случило. Но така и не се извини. До сега.
— Бях ти сърдита — казва. — Та ти знаеше колко го харесвах. Мислех си, че така ти се пада. Толкова съжалявам.
Вглеждам се в очите й и ми става ясно, че е искрена. Наистина се чувства ужасно заради онази случка. Както и на мен ми призлява при мисълта какво е станало с нея. Не заслужаваме подобно отношение. Никой не го заслужава.
— Пълен задник — казвам.
Тя отстъпва крачка назад и си поема дълбоко въздух.
— Меко казано. Ще ми се да имаше как да му го върна.
Мозъкът ми започва да щрака. Сещам се, че бях чела някъде за някакво момиче, което се престорило, че иска да се натиска с някакъв тип в колата му на паркинга. Изчакала го да се съблече чисто гол и потеглила с колата му, оставяйки го да се прибира пеша гол-голеничък.