Реджина се изчервява.
— Не мога да му кажа такова нещо.
— Естествено, че можеш — намесва се Саманта. — Трябва само да събудиш изкусителката в себе си.
— Кое?
— Изкусителката — отвръща Саманта и отмята коса. — Така правя, когато ми липсва самоувереност. Допитвам се до изкусителката в себе си. И тя винаги ми вдъхва смелостта да бъда възможно най-силна.
— А по-нататък какво ще се случи? — пита Мати, нетърпелива да се върнем на темата. — Реджина замъква Скоч до Лукаут Пойнт и после какво?
— Тя трябва само да го накара да я закара дотам. А, и да му открадне ключовете от колата. Саманта ще я чака и ще я върне у дома.
Трите ме гледат втренчено и чакат да продължа.
— И после? — настоява Мати.
— Ще го накараме да се съблече и ще го зарежем там.
— А кой ще го накара да се съблече? — пита Саманта.
— Това го оставете на мен — отвръщам загадъчно с идеята, че няма нищо по-лесно от това да се плъзна в Скоч, да го накарам да се съблече, да хвърли дрехите си от скалата и после да го оставя да се прибира до града гол, както майка го е родила.
Ще си получи заслуженото.
Тринайсета глава
Баща ми се прибира достатъчно рано, та да приготви набързо лека вечеря от супа и салата. Не спира да говори за днешната си операция, а Лидия се държи така, сякаш никога в живота си не е чувала нещо толкова интересно. Не спира да се привежда към него, облегнала брадичка в шепа, и да кима на всеки две секунди.
Въртя храната из чинията си и наблюдавам Лидия, чудейки се защо в Калифорния се е подвизавала като Лайла Харингтън. Дали не е извършила нещо ужасно? Дали не се крие от закона?
Баща ми откровено се наслаждава на вниманието й, вероятно защото аз самата не обичам да слушам за работата му, а Мати го разпитва само за гнусните неща.
Едва успявам да преглътна по нещо, но се насилвам да изям едно хлебче. Ще ми е нужна енергия за по-късно. Непрекъснато прехвърлям наум плана срещу Скоч. Мисълта, че ще трябва да го накарам да се съблече, макар и за да го зарежем сам в пущинака, ме изпълва с отвращение. В един момент дори решавам да отменя всичко, но после се сещам какво бе причинил на Саманта и спирам да се колебая.
След вечеря се опитвам да се съсредоточа върху домашните си, но не се получава. След като шест пъти прочитам една и съща страница от нов урок, без да схвана нищо, се отказвам и прибирам „Въведение в психологията“.
От долния етаж чувам смеха на Лидия.
Какво иска от нас? И защо е взела учебника ми?
Ставам и заключвам вратата.
Сядам на леглото, слагам лаптопа на скута си и влизам в Гугъл за втори път днес. В миг на прозрение написвам „Лайла Харингтън“, а после „Санта Фе, Калифорния“.
Излизат няколко десетки резултата.
Кликвам върху първия. Страницата на преподавателския колектив на някаква гимназия в Санта Фе. Една от учителките се казва Лайла Харингтън. Кликвам върху линка и се втренчвам в снимката на леля ми. Снимала се е с перлена огърлица на шията и половинчата усмивка. Според текста през последните пет години преподава рисуване в училището. Интересно как ли са й намерили заместник в средата на април. Дали ги е уведомила, че излиза в отпуск, или чисто и просто е забравила да иде на работа?
Връщам се към първоначалните резултати и кликвам върху следващия. Обява за годежа на Лайла Харингтън и Джеймс Сътън, публикувана във вестник „Санта Фе Рипортър“ в края на октомври. Слизам надолу и чета информацията за двамата. В статията пише, че Лайла е от Айова, но през последните двайсет години живяла в Калифорния. Преди тринайсет години взела диплома за преподавател от Калифорнийския университет и три години преподавала в някакво училище в Северна Калифорния, преди да поеме поста в сегашното училище. Падала си по скално катерене и грънчарство.
С Джеймс се запознали на къмпинг миналото лято. Описва случката като „любов от пръв поглед“ и била сигурна, че ще прекара остатъка от живота си с него. Правя гримаса. По-надолу има снимка на двамата. Джеймс е изключително привлекателен и мускулест. Малко напомня на Брад Пит. Интересно дали Лидия му е разказала за семейството си, изоставено преди години. Дали по Коледа се е чудел защо тя си няма с кого да прекара празниците?