Освен това, изглежда, й е дала от своите дрехи. Черна къса поличка и тясно потниче с тънички презрамки. На краката — черни сандали с каишки. Изглежда най-малко на деветнайсет. И ще има късмет, ако изкара повече от един час, без да я хванат, че нарушава правилата за облекло в училище.
— Не е ли страхотна? — Саманта буквално танцува.
Момичетата, наобиколили Реджина, кимат в съгласие, поздравяват Сам за отличната работа и всяка настоява да е следваща за подобна трансформация.
— Как се чувстваш? — питам Реджина.
Очите й са ококорени, но тя тръсва лекичко глава и почти чувам как се допитва до изкусителката в себе си.
— Добре съм. Да действаме. — Тя хвърля поглед над рамото ми към някой, който се приближава по коридора. Когато се обръщам, виждам Скоч да крачи бавно към нас с едно от приятелчетата си от отбора.
— Сигурна ли си?
Реджина си поема дълбоко дъх и хвърля бърз поглед към Саманта, която я потупва по гърба.
— Напълно.
Избутва ме от пътя си и тръгва напред, сякаш я е страх, че ако изчака и секунда, решимостта й ще се стопи. Групичката момичета се обръщат да гледат как тя плавно се понася по коридора и се спира пред Скоч Бекър. Не чувам какво му казва, но той я гледа като омагьосан. Момчето с него се прозява и му маха за довиждане, после изчезва в една от класните стаи.
Май старанията на Саманта се увенчават с успех, понеже Скоч вади телефона си и си записва номера на Реджина, след което се навежда и й прошепва нещо в ухото. Тя му се усмихва широко, после се врътва и се връща при нас. Скоч прибира мобилния си и на свой ред изчезва в класната стая.
— Е? — пита Саманта, когато Реджина се връща.
— Готово — отвръща тя.
Но въпреки напластения по лицето й фондьотен си личи, че е пребледняла. Пробожда ме остро чувство на вина, но си напомням, че не го правя само заради момичетата, които Скоч вече е наранил, но и заради Реджина и всички останали, които биха могли да пострадат в бъдеще.
— Готово, значи — повтаря Саманта и вдига ръка. Не реагирам веднага, но после плясвам дланта й със своята.
След училище взимам раницата си от шкафчето и тръгвам да търся Ролинс. Още не съм решила дали да му казвам за намеренията ни. Довечера е на работа в радиото и не искам цяла вечер да се тревожи за мен, точно когато трябва да е най-съсредоточен. Сигурна съм, че ако му кажа, ще се опита да ме спре, ще каже, че е твърде опасно или нещо такова. Най-добре да изчакам всичко да приключи, да се прибера у дома. Тогава ще можем хубавичко да се посмеем.
Виждам Ролинс в далечината и забавям крачка. С Ана е. Направо ме боли, като ги гледам как се привеждат един към друг и се смеят. Тя се пресяга и го докосва по ръката, отмята великолепната си черна коса. Той се навежда, прошепва нещо в ухото й и тя избухва в буен смях, а пищният й бюст се разклаща под възтясната блуза.
Призлява ми.
Преди някой от двамата да вдигне поглед към мен, се обръщам и поемам с бърза крачка в обратната посока.
Горе-долу час преди срещата на Реджина със Скоч съм в стаята си и навличам една черна тениска. Обула съм черен клин и съм приготвила черна вълнена шапка, която да нахлузя върху русата си коса, така че никой да не ме види в тъмното.
— Така, какъв беше планът? — карам Мати да изрецитира всичко, нищо че вече няколко пъти сме преговорили и последната подробност.
— Ще кажа на татко, че не се чувстваш добре и си си легнала. — Тя хвърля скептичен поглед към завивките на леглото, нагласени, сякаш отдолу някой спи. — Съжалявам, Вий, ама ако влезе в стаята, работата ни е спукана. Изобщо няма да се върже.
— Тогава не го пускай да влиза — казвам. — Трябва да се върже.
Тя се намръщва.
— Искам да дойда с теб. Моята част е тъпа.
— Виж — казвам. — Веднага щом се върна, ще ти разкажа всичко най-подробно. Все едно си била с мен.
Тя скръства ръце и тропва с крак.
— Хей. Искаш ли с Ролинс да дойдем на кино с теб и Ръс, или не? Знаеш, че ако не дойдем, татко няма да те пусне.
Мати ме гледа сърдито.
— Това е подло.
— Хайде де. Трябваш ми тук.
Тя въздъхва и накрая се предава.
— Добре де, добре. Само гледай да не закъсняваш много.
Прегръщам я набързо.
— Благодаря, Мат. Така, значи знаеш какво да правиш.
Мати грабва домашното си по математика и отваря вратата на спалнята. Тръгвам след нея надолу. Завива надясно към хола, където баща ми и Лидия гледат телевизия. Чувам я как го пита дали може да й помогне с едно свръхтрудно уравнение и се възползвам от момента да се измъкна през входната врата.