Моята смърт.
Обзема ме сляпа ярост. За кого, по дяволите, се мисли този човек, та така да завладее тялото ми? Да го кара да танцува на ръба на смъртта? Да ме гледа така, сякаш аз съм нашественик?
Протягам се и я хващам за ръката, опитвам се да я дръпна напред.
И точно в този момент усещам как съзнанието ми се замъглява.
Напускам тялото на Скоч.
О, не, не сега.
Но не мога да направя нищо.
Чисто и просто изчезвам.
Петнайсета глава
Събуждам се с лице в калта, а главата ми ще се пръсне. В първия момент не си спомням какво точно се случи, но после всичко нахлува в главата ми. Изправям се с мъка до седнало положение и се оглеждам. Фаровете на колата продължават да озаряват тъмнината. Не виждам Скоч никъде. Нима е избягал? Не ми се вярва ей така да си зареже колата.
Съзнанието ми е крайно замъглено. Какво, по дяволите, се случи току-що? Уж трудното бе да убедя Реджина да слезе от колата, та да доизпълня плана да зарежа Скоч чисто гол, а в следващия миг се оказвам въвлечена в битка сама със себе си.
Изправям се с олюляване и надниквам в колата.
Вътре няма никой.
— Скоч? — подвиквам нерешително. Не съм съвсем сигурна, че искам да го открия. Определено не е най-умният човек на света, но е достатъчно умен, за да се досети, че присъствието ми тук, точно когато е довел Реджина, едва ли е съвпадение. Въпреки това фактът, че е изчезнал яко дим, силно ме тревожи. Не мога просто да си тръгна, без да разбера какво се е случило.
В главата ми неканена нахлува ужасна мисъл. Оглеждам неспокойно края на скалата. Възможно ли е по време на боричкането ни Скоч да е паднал в пропастта?
О, не, моля те, не.
Бавно, като насън, приближавам към ръба.
Не искам да поглеждам.
Но се налага.
Взирам се в тъмнината.
Долу има нещо.
Част от бяла тениска.
Крак, прегънат под особен ъгъл.
Мозъкът ми отказва да навърже късчетата от пъзела. Но всички те са там долу. Скоч лежи на дъното на пропастта.
Ранен.
Може би мъртъв.
Вероятно мъртъв.
Няколко минути, а може би часове по-късно осъзнавам, че крача надолу по шосето. Почти подминавам колата, без да я забележа, нищо че шофьорът мига с фаровете и натиска клаксона. Стъклото се смъква и иззад него изниква познато лице.
— Защо се забави толкова? — изсъсква Саманта. — Бързо се качвай. — Тя прави рязък жест с палец към задната седалка. Послушвам я и влизам в колата. Още щом вратата се затваря, тя прави обратен и потегля.
Реджина седи на седалката до шофьорската.
— Момичета, много тъпо се чувствам за тая работа със Скоч. Знаехте ли, че майка му има рак на белите дробове? Сподели ми толкова много лични неща.
Рак на белите дробове. Това ли е имал предвид в колата? Затова ли се чувства така раним? Може би не го е казал само заради свалката. Божичко, каква съм идиотка.
— Това, че майка му има рак, не го прави по-малко задник — отбелязва Саманта. После ме поглежда в огледалото за обратно виждане. — Как мина?
Гледам я тъпо. Образът на разкривеното тяло на Скоч се изправя пред мен. Внезапно полудявам.
— Спри колата! Спри колата! Трябва да се върнем!
Саманта удря спирачки.
— За бога, Вий. Какво ти става?
— Трябва да се върнем — казвам. — Скоч е ранен. Може и да е мъртъв. Трябва да се обадим на Бърза помощ. Някой трябва да му помогне.
Саманта се извива и се обръща към мен.
— Какви ги дрънкаш, по дяволите?
Скривам лице в шепи. Та Саманта и Реджина не знаят за способността ми да прескачам в съзнанията на хората. Как да им обясня какво се случи? Накрая им разказвам половинчата версия на истината: това, което щях да видя, ако бях в собственото си тяло.
— Не знам — казвам. — Всичко ми е мътно. Стоях на ръба на скалата и Скоч скочи към мен. А после… следващото, което помня, е как се събудих на земята. Сигурно е паднал…
— Паднал ли? — възкликва Реджина с опулени очи. — Как така ще падне от скалата?
Зяпвам я ужасено. Права е. Малко е вероятно именно Скоч, отличен спортист, да падне случайно от ръба. Тогава какво означава това? Че онзи, който се бе вмъкнал в мен, го е блъснал? Започва неудържимо да ми се гади.
Ужасена, Реджина несъзнателно се люлее напред-назад, разплаква се. Намирам телефона си и започвам да набирам 911, но Саманта се пресяга и го измъква от ръката ми.