Поклащам енергично глава.
— Не. Съвсем не. Всъщност трябва да влизам. Забравих да си напиша домашното по управление. Ако побързам, мога и да смогна да го спретна преди началото на часа.
И с това малоумно извинение се измъквам от колата и забързвам към училище, като не спирам да мисля, че ето Ана например щеше веднага да се обади на полицията. Чувам Ролинс да ме вика, но не забавям крачка.
Когато влизам в сградата, отново започва да ми се гади. За да стигна до шкафчето си, се налага да мина през столовата и миризмата на яйца ме задавя. Вътре закусват няколко самотни души.
Телефонът в дъното на столовата привлича вниманието ми.
Крайно време е.
Няма накъде да отлагам повече.
Трябва да се обадя на полицията.
И като се уверявам, че никой не ми обръща внимание, дискретно вдигам слушалката, ръкавът на ризата ми е смъкнат върху дланта, в случай че по-късно, когато открият Скоч, полицаите тръгнат да търсят отпечатъци. И отново ми минава през ум, че изобщо не познавам момичето, в което съм се превърнала — момиче, което се тревожи да не остави отпечатъци.
Поемам си дълбоко въздух и набирам цифрите.
9.1.1.
Вдига някаква жена, макар да не ми звучи да е много по-възрастна от мен.
— 911. Какъв е спешният случай?
— Да. Искам да докладвам за инцидент на Лукаут Пойнт — казвам с възможно най-нисък глас. — Моля, изпратете линейка. — Моментално затварям телефона и бързо се отдалечавам.
Тръгвам право към женската тоалетна, надявайки се тя да е празна.
Вътре, пред мивката, стои Реджина. Водата тече, но тя не си мие ръцете. Само се взира в отражението си. Разпознавам изражението в очите й, стреснатия поглед на човек, разяждан от чувство за срам.
— Хей — прошепвам.
Тя не реагира.
Иска ми се да я прегърна и да й кажа, че разбирам как се чувства. Да знаеш, че някой може би е мъртъв, и да не можеш да кажеш нито дума никому за това, е като сценарий за филм на ужасите. Искам да й споделя, че и аз не успях да заспя снощи. Искам да я успокоя. Но преди да кажа каквото и да било, надниквам под вратите на кабинките, за да съм сигурна, че отзад не се спотайва никой, че не ни слуша никой.
— Обадих се на полицията — казвам накрая. — Сигурно вече тръгват към Лукаут Пойнт. Не съм споменавала никакви имена.
Без да ме поглежда, Реджина завърта кранчето.
После ме избутва, за да мине, рамото й се удря в моето.
— Остави ме на мира, дявол да те вземе.
И с тези думи изчезва към коридора.
Преди часа по английски виждам Саманта пред чешмите. Спирам зад нея и я изчаквам да приключи. Подскача стреснато, като ме вижда.
— Господи, изкара ми акъла.
— Сам, трябва да поговорим за снощи.
Тя захлупва устата ми с длан и бързо се оглежда.
— Не тук.
Отлепям пръстите й от лицето си.
— Трябва да ти кажа нещо.
Вероятно никога няма да ми прости, задето съм се обадила, но все пак трябва да го знае.
— После — повтаря тя.
Чуваме звънеца.
— Хайде — настоява и забързва по коридора към кабинета на госпожа Уингър. — Закъсняваме.
Притичваме към чиновете си. Госпожа Уингър не ни казва нищо. Вместо това раздава разпечатки на разказа „Младият стопанин Браун“ от Натаниъл Хоторн. Инструктира ни да обърнем специално внимание на елементите, символизиращи доброто и злото в отделните части на текста. Нямам представа как ще успея да се съсредоточа върху него.
Позволява ни се сами да изберем с кого да работим, така че безмълвно се настанявам до Саманта. Съучастници в престъплението — помислям си неволно, но същевременно се питам дали Сам ще продължи да ме подкрепя и след като разбере, че съм се обадила в полицията. Дори не вдига очи от леко размазаното копие на разказа.
— Давай да приключваме с тая история. — Сам се привежда над чина и бавно зачита разказа за младия стопанин Браун, най-обикновен човечец, който една вечер навлиза дълбоко в гората и среща някакъв тип, който съм почти сигурна, че е дяволът. Браун вижда разни познати от селото да участват в някакъв сатанински ритуал. Развръзката настъпва, когато той разбира, че собствената му жена Фейт също участва в обреда.
— Уф, добре де, ето ти символ. Името на жената. Фейт13. Изгубил е вярата си, когато е тръгнал да се разхожда с дявола. — Саманта посочва празната тетрадка пред мен.