Преди да отворя входната врата, си поемам дълбоко въздух. В хола гърми телевизорът. Надниквам, очаквайки да видя Лидия излегната на дивана, но вътре няма никой. Нито пък в кухнята. Качвам се бавно по стълбите, понеже не знам какво да очаквам. Всички врати са затворени, освен моята. Какво става, по дяволите? Почти съм сигурна, че преди да тръгна за училище, я затворих.
Спирам се на прага. Лидия стои до скрина ми и реди сгънати дрехи в горното чекмедже. Когато ме вижда, се поизправя, стиснала цял наръч сутиени и бикини.
— Гледам да си заслужа хляба — казва бодро.
Дръпвам бельото от ръцете й, натъпквам купчинката в чекмеджето и го затварям с трясък.
— Мога и сама — измърморвам.
Лидия се намръщва.
— Опитвам се да съм полезна. — Тя прекосява стаята ми и сяда на леглото. Потупва завивката до себе си. — Я ела да си поговорим.
Скръствам ръце на гърдите си.
— И оттук мога да говоря.
Тя отново се смръщва.
— Не съм казвала нищо на баща ти, задето снощи се прибра толкова късно. Но може би няма да е лошо да му спомена.
Сърцето ми прескача.
— Какви ги дрънкаш? Снощи си легнах рано-рано.
Тя ме гледа скептично.
— Да бе.
— Какво? Не ми ли вярваш?
— Не съм вчерашна, Вий.
Двете се гледаме втренчено.
Ако тя е тази, която се вмъкна в тялото ми преди злополуката със Скоч, значи е наясно, че не съм си била в леглото. И какво смята да прави? Да ме заплаши, че ще каже на баща ми? Да ме изнудва?
След известно мълчание тя се обажда:
— Значи не си била с онова момче? Ролинс?
— Не — изломотвам вече объркана. Ако действително се е плъзнала в мен снощи, би трябвало да знае, че не съм била с него. — Нали ти казах. Не ми беше добре. И си легнах.
Тя въздъхва.
— Виж, надявам се поне да се пазите. — Майчинският й тон ме изпълва с отвращение. За коя се мисли, по дяволите?
— Не правя секс — казвам. — Не че ти влиза в работата.
— Обещай ми, обещай ми, че ако правиш секс, ще се пазиш. Мога да те заведа в клиниката за семейно планиране, ако искаш. Да ти вземем противозачатъчни.
— За бога! Какво ти става?
Тя се изправя, пристъпва към мен и слага ръка на рамото ми.
— Искам да помогна. От толкова отдавна си нямам семейство. Искам да ти бъда добра леля. Вий, ако имаш нужда от нещо, каквото и да било, не се притеснявай да се обърнеш към мен.
Тя ме потупва по гърба и всичките ми мускули се напрягат. После въздъхва и вдига коша с изпраните дрехи.
— Ще се видим на вечеря.
— Чакай — казвам. Искам някак да се уверя, че Лидия е точно толкова подозрителна, колкото си мисля. — Да ти е попадал един учебник по астрономия някъде?
Дали не ми се привижда, или тялото й леко се напряга почти недоловимо?
Тя обляга коша на другия си хълбок.
— Да, попадна ми. Една вечер не можах да заспя и слязох долу да погледам телевизия. Учебникът беше на масичката. Стори ми се интересен и го взех да почета в леглото. Твой ли е? Май е останал някъде в стаята на Мати.
Очите ми се впиват в нейните. Истината ли казва?
— Искаш ли си го? Ей сега ще ти го донеса — предлага тя.
— Да, ако обичаш.
Тя излиза, а аз затварям вратата и уморено се облягам на нея. Какво беше това, по дяволите? Сега съм още пообъркана и отпреди. Внезапно вече не съм толкова убедена, че Лидия е тази, която се вмъква в тялото ми, макар определено да е странна.
Мати се прибира към пет. Дръпва ластика от косата си и се захваща да я разресва пред високото ми огледало.
Седя на леглото с лаптопа и отново ровя в Гугъл. За съжаление, не успявам да открия нищо ново за живота на Лидия в Калифорния. Като се изключат страницата на училището и статията за годежа й, сякаш през последните пет години е живяла като призрак. Или пък използва и други псевдоними, които още не съм разкрила. Затварям компютъра, за да не види сестра ми какво правя.
— Лидия спомена, че си е поприказвала с теб — казва Мати, докато разглежда лицето си за пъпки.
Дали да не й кажа какво съм научила за Лидия? Но пък няма смисъл отсега да я шашкам. Още не.
— Аха. Решила е, че съм на път да забременея или нещо такова. Много беше неловко.
— Явно усеща, че нещо се случва. Само че не знае какво. И се опитва да помогне.