Скачам към скрина. Разравям съдържанието и навсякъде се разхвърчават тениски. Ето я, на дъното. Грабвам я и затварям чекмеджето.
Заключвам вратата и се връщам на леглото. В продължение на няколко секунди гледам втренчено ръкавицата. Наистина ли искам да го направя? Наистина ли искам да се вмъкна в човека, чийто син вероятно съм тласнала към смъртта?
Нямам избор.
Трябва да разбера какво се случва.
Невежеството вече не върши работа.
С разтуптяно сърце разпервам пръсти върху ръкавицата и я поглаждам леко. Усещането на кожата ми напомня за седалките в мустанга на Скоч. Прилошава ми. Съзнанието ми бавно се замъглява и клепачите ми се затварят.
Седя в хола на Скоч. Майка му седи до мен с кърпа на главата. Сещам се за казаното от Реджина — че жената има рак на белите дробове, и ми става невероятно гузно. Тя е преживяла достатъчно. Трябва ли да погребе и сина си?
Срещу нас седи полицай Тийън, онзи, който разследваше и убийството на Софи. Не съм го виждала, откакто дойде да ни съобщи за смъртта на Зейн. Състарил се е оттогава. Около очите и устата му има бръчици. Колко ли от тях се дължат на загинали тийнейджъри?
Полицай Тийън проговаря:
— А помните ли името на момичето, с което каза, че излиза?
Усещам как бащата на Скоч клати глава.
— Та той почти всяка седмица излиза с различно момиче. Няма как да ги помним всичките.
Не знам дали си въобразявам, но в гласа му се долавя известна гордост. Сякаш синът му заслужава похвала, задето излиза с толкова много момичета. Но поне съм доволна, че никой не споменава името на Реджина. Тя мигом ще рухне, ако ченгетата решат да я разпитват.
— Чудим се дали момичето, което се е обадило от училището днес, е същото, с което Скоч се е видял снощи. Утре ще пратим наш служител да поразпита тук-там, възможно е синът ви да е споменал на някой приятел с кого ще излиза.
Майката на Скоч започва да кашля в една книжна салфетка. Виждам петно кръв.
— Не разбирам защо момичето не се е обадило още снощи. Само мисълта за момчето ми сам-самичко там…
Никога в живота си не съм изпитвала такова остро чувство на вина.
— Предполагам, че се страхува да не я хванат за употреба на алкохол. Открихме бутилка ром в колата на Скоч.
Бащата звучно изругава.
Майката отново се обажда и гласът й неочаквано се извисява:
— Как е възможно някой да се тревожи за глоба за алкохол, когато е заложен на карта животът на дете? Та той можеше да загине снощи.
Какво?
Я чакайте.
Нима Скоч е жив?
За миг ме залива облекчение. Но после в главата ми се завъртат евентуалните последствия. Ако Скоч е жив, дали е видял какво се е случило, преди да падне? А мен дали е видял?
— Съгласен съм, ситуацията е много странна. Но младите хора невинаги разсъждават разумно — отговаря полицай Тийън. — За щастие, лекарите са стигнали навреме. Доколкото разбирам, синът ви е в стабилно състояние.
— Да, но не и благодарение на онази кучка, която го е оставила там — процежда бащата на Скоч.
Майката се разплаква. Бащата се премества до нея и я хваща за ръката. После поглежда строго полицая.
— Струва ми се, че на жена ми й стига толкова. Имате ли нещо против да приключим с разговора?
Полицай Тийън май има много против това и отваря уста, но явно размисля в последния момент, защото я затваря.
— Разбира се. Ще се свържем с вас веднага щом открием нещо ново.
Двамата се изправят и стисват ръце. После полицаят отива до вратата, с вежливо кимване си отваря сам и излиза.
Бащата на Скоч се обляга назад до жена си, която се е свила надве и кашля мъчително в кърпичката. Отмества кичур коса от лицето й с нежност, на която не би ми хрумнало, че е способен.
— Всичко е наред, миличка. Всичко ще се оправи.
Някой чука на вратата ми. Поглеждам часовника и отбелязвам, че има още поне час, докато дойде време баща ми да се прибере. Въздъхвам тежко и отварям вратата, очаквайки да заваря Мати, готова за втори рунд.
Обаче не е тя.
А Лидия.
Изражението й е мрачно.
— Случило се е нещо — казва.
Не помръдвам. Мълча.
— Може би няма да е зле да седнеш.
Намествам се на леглото и придърпвам завивката върху раменете си. Лидия присяда на люлеещия се стол на мама. Привежда се напред и на лицето й се изписва съчувствие. Съчувствие и още нещо.