— О — възкликвам, после пъхам остатъка от вафлата в устата си и се изправям, поне доколкото мога, под пейките. Всъщност съм доста приведена. — Аз приключих. Ще ви оставя да си довършите разговора.
Ролинс поглежда объркано първо мен, после Ана.
— Чакай де. Не си тръгвай. Песните ще ги обсъдим по-късно.
— Няма нужда — казвам и тръгвам да се измъквам, като ядно ритам листата по пътя си. — Ще се видим в час по психология.
Очаквам да ме настигне. Така де, знам, че е детинско, но наистина си мисля, че ще го направи. И фактът, че не идва, направо ме смазва. Стоя пред сградата, броя до сто, но той така и не се появява.
Така че влизам сама.
В едно междучасие Мати ме хваща за ръка и ме дръпва в един безлюден коридор. Изражението й е много сериозно. Моментално си представям най-лошото. Може би Тийън вече я е разпитвал? Нима всички ще идем в затвора заради идиотската си шега?
— Какво има?
Мати се оглежда предпазливо.
— Реджина ми писа съобщение. Днес не е на училище. Отишла е да види Скоч в болницата — прошепва тя.
Стомахът ми се свива.
— Той в съзнание ли е?
— Не, но тя е убедена, че ще го накара да се събуди, ако стои до него и му говори.
Залива ме облекчение, че Скоч не се е събудил, и направо се отвращавам от себе си. Но факт е, че докато е в кома, ще мълчи и животът ми ще е безкрайно по-лесен.
— Добре — казвам и се опитвам да преценя какво означава това за нас. — Добре.
Щом Реджина е на свиждане на Скоч, значи е въпрос на време да излезе на бял свят, че именно тя е била с него онази вечер. А когато ченгетата я разпитат, тя ще ги насочи към нас. Саманта направо ще откачи, като разбере къде е отишла.
— По дяволите — казвам. — Това хич не е добре. Родителите му там ли са били?
— Не. Казала на лекарите, че му е сестра. Май се чувства виновна. Не спира да повтаря колко му бил труден животът на Скоч. И как искала да му помогне.
Умът ми препуска.
— Слушай, мислиш ли, че ще ти вдигне, ако й звъннеш? Може пък да я убедиш да се разкара оттам, преди да се появят родителите на Скоч или по-лошо — ченгетата. Накарай я да дойде у нас довечера. Може би ще успея да й налея малко разум. — Ако аз се погрижа за Реджина, може би Саманта няма да й откъсне главата.
Мати кимва, а лицето й добива съвсем измъчено изражение.
— Май ще успея да я навия.
— Супер — казвам и издишвам дълбоко. — Тогава до довечера.
Гледам я как се отдалечава тичешком, залепила телефон до ухото си. И направо ме заболява. Не е редно да се занимава с такива неща. Сега й е времето да се кикоти по коридорите, да флиртува с Ръс и да мечтае какъв цвят да бъде балната й рокля.
Тръсвам тъжно глава и тръгвам към кабинета по психология. Обикновено нямам търпение да се видя с Ролинс, но още ми горчи в устата от обяда с Ана.
Тъкмо стигам кабинета, когато виждам полицай Тийън в дъното на коридора. Сърцето ми прескача и буквално се хвърлям вътре. Ролинс седи на обичайното ни място — на дивана в дъното на стаята. Кабинетът на господин Голдън е организиран доста нетрадиционно: с дивани и пуфове, и даже кресло, за което всички се карат. Убеден е, че колкото по-удобно се чувстваме, толкова повече информация ще бъдем в състояние да поемем. Пък може и да има нещо вярно в тая работа, като знам колко много деца си взимат изпита и съответните кредити за колежа в края на годината.
Свличам се до Ролинс и се опитвам да овладея дишането си.
— Какво има? Запъхтяла си се, сякаш се връщаш от маратон.
Още съм му сърдита, задето домъкна Ана на нашето място, така че му се смръщвам.
— Онзи Тийън се мотае из училището и разпитва наред. Исках да ти разкажа в почивката, ама нали и Ана беше там.
Ролинс стреснато изправя гръб.
— Мамка му. С теб говори ли?
Поклащам глава.
— Изкара Саманта от английския. Казала му, че Скоч я е прибрал от купона в четвъртък, но не споменала за дребния ни план да му отмъстим. Но всичко е въпрос на време. Ако ченгетата разпитат Реджина…
Млъквам, понеже господин Голдън влиза в стаята. Привлекателен мъж е, малко над трийсет, но от няколко месеца насам става все по-бледен, а погледът му — все по-измъчен. Така се получава, предполагам, когато спиш с омъжена жена и дъщеря й се самоубие, понеже е научила. Разбира се, аз съм единствената, която го знае. Всички останали вероятно смятат, че има проблем с пиенето или нещо такова.