Отнякъде изниква Ана.
— Здравей, Вий.
— Здрасти — отвръщам кратко.
Ролинс се изправя.
— О, здрасти, Ана. Как си?
— Супер. Нямам търпение за „Белег IV“ довечера.
— По дяволите — обръща се към мен Ролинс. — Забравих да ти кажа. Ана ме покани на кино и понеже си наказана, приех.
Опитвам се да не се издам, да се престоря, че нищо кой знае какво не се е случило. Нали са приятели? Нали именно такива неща правят приятелите? Ходят на кино. Излизат заедно. Няма никаква причина да се сърдя.
— Така ли? Всъщност баща ми вдигна ветото. Така че вече мога да излизам. — Впивам очи в Ана, за да видя дали ще издаде разочарованието си.
Тя дори не трепва.
— Супер — казва. — Значи ще се видим довечера.
— Май да.
— Тогава до довечера. — Тя отмята коса и намига на Ролинс, после си тръгва.
Така значи, а? Че кой намига на приятелите си?
Обаче нямам време да се подразня заради намигането, понеже Ролинс ме дръпва в прегръдките си. Пъха ръце в задните ми джобове и се навежда да ме целуне. Ще излъжа, ако кажа, че не ми се приисква Ана да се обърне и да ни види.
— Ммм, много се радвам, че баща ти е отменил наказанието — прошепва той в ухото ми.
— И аз.
И тъкмо да се отдам изцяло на приятното усещане от дъха на Ролинс във врата ми, когато забелязвам Реджина на няколко метра от нас да пъха раницата си в шкафчето. Дръпвам се от Ролинс.
— Хей, ще закъснея. Нали ще се видим на обяд?
— Естествено.
Реджина вдига глава, когато приближавам. Внушавам ли си, или изражението й е леко гузно? После се обръща отново към шкафчето, оглежда се в огледалцето на вратичката и опитва да придаде обем на косата си. Мокра е от дъжда и колкото и да се опитва, няма как да я накара да бухне.
— Чувам, че вчера си ходила на свиждане на Скоч.
— А, да. Исках да видя как е. — Тя отказва да ме погледне.
— И как е?
— Още е в безсъзнание. Но му говорих дълго време. И мога да се закълна, че по едно време ми стисна ръката.
— А с родителите му запозна ли се?
Тя поклаща глава.
— Не, бяха се прибрали вкъщи за малко. Майка му беше страшно изморена. И моята беше така, когато брат ми почина. Напрежението те смазва.
— Учудвам се, че са те пуснали да го видиш. Не е ли в интензивното?
— Е, възможно е да съм споменала, че съм му сестра.
Май е много доволна, задето е проявила такава изобретателност. Не мога да повярвам, че на някой може да му хрумне подобна глупост. Във филмите може и да върши работа, но нима в истинския живот сестрите не проверяват как стоят нещата?
— Нали се сещаш, че сега родителите му ще тръгнат да те търсят? Не само че сигналът към полицията е подаден от момиче, но и сестрите ще могат да те опишат на майка му и баща му, щом разберат, че си ходила там. И ще те намерят.
Реджина замръзва. Май подобно развитие на нещата изобщо не й е минавало през ум.
— Внимавай — казвам. — Саманта е изровила томахавката. Супер е бясна, че си ходила в болницата.
Реджина свива рамене.
— Писна ми тя да си мисли, че може да управлява целия свят. — И с това трясва шкафчето и си тръгва.
В часа по английски госпожа Уингър ни кара отново да се съберем по двойки, за да поработим върху есетата си. Настанявам се на чина до Саманта. Тази сутрин е облечена необичайно скромно — с обикновена бяла тениска, сини дънки и никакъв грим. Косата й е прибрана на опашка и кръговете пред очите й издават, че не е спала добре. Това май важи за всички ни.
— Току-що видях Реджина в коридора — казвам, когато госпожа Уингър излиза за секунда да снима някакъв лист с упражнения. — Казах й да внимава.
— Че каква полза от това сега? — просъсква Саманта. — Не видя ли ченгетата в столовата? Продължават да разпитват. Въпрос на време е да стигнат до Реджина. Моментално ще се огъне.
— Не мисля, че ще издрънка нещо — казвам, колкото да я успокоя, макар на мен самата да не ми се вярва особено.
Саманта затваря очи.
— Уф, искам да забравя за цялата случка. Искам да мисля за нормални неща като кое съчетание да изиграем в полувремето или какво ще се случи в следващия епизод на „Дневниците на вампира“, например.
— И аз за това копнея — казвам. — Между другото, с неколцина души сме се разбрали да гледаме новия „Белег“ довечера. Искаш ли да дойдеш с нас? — След като и Ана ще идва, явно няма да сме по двойки. Защо да не поканя още някого? Колкото повече, толкова по-весело. А и на Саманта ще й се отрази добре.