— Какво мислиш за тази? — пита Мати и вдига блузката.
— Май не съм…
Дрешките в този магазин категорично не са в мой стил. Но Сам и Мати не ми обръщат внимание. Подскачат наоколо, избират розово потниче и дантелена бяла риза за отгоре и изключително къса дънкова пола.
Мати ме побутва към съблекалнята.
— Ама вие сериозно ли? — питам невярващо.
Саманта ме поглежда строго.
— Имай ми доверие.
Правя гримаса и отнасям дрехите в съблекалнята. Смъквам скъсаните си дънки и се поглеждам в огледалото.
Краката ми като че ли са отслабнали — доста кокалести са станали, а колената ми стърчат. Когато навличам тениската, не може да не ми направи впечатление, че нямам почти никакъв бюст.
Някъде в главата ми неканена отеква дразнеща мисъл: „А знаеш ли кой има страхотно тяло? АНА“. Нареждам на мозъка си да млъква, но това не свършва работа. При мисълта, че довечера ще ходя на кино с Ролинс и Ана, ме обзема неувереност. Но той я харесва само като приятелка, напомням си и се пъхам в полата и ризата.
Когато се появявам, подръпвайки неудобно тесните дрехи, Мати плясва с ръце.
— Да — вика тя. — Идеално. Задължително трябва да ги вземеш.
Саманта също кима одобрително.
— За момента сме готови.
Обръщам се да се погледна в голямото огледало. Момичето отсреща ми се струва познато като някой, когото съм познавала много отдавна. Дългата руса коса пада около лицето й на тежки къдрици. Бузите й са в същия розов оттенък като потничето. Малко е нелепа комбинацията от къса пола и кецове, но въпреки това краката й изглеждат страхотно.
Мати слага ръка на рамото ми.
— Идеално е.
— Мислиш ли?
Саманта отваря портмонето си и вади кредитна карта.
— Вий, искам аз да ти ги купя.
— Или по-скоро вашите?
Тя свива рамене.
— Имам отделен бюджет за дрехи. Тези тук дори няма да ги усетя. Освен това не ти купих нищо за рождения ден.
Не искам да развалям атмосферата.
— Както кажеш — отвръщам. — Тези стават. Давай да ги плащаме и да вървим. — Двете се усмихват доволно, с което ме вбесяват. — Отивам да се преоблека.
Когато се връщам, Саманта е на касата с купчина дрехи, които явно пъргаво е събрала за трийсетте секунди, в които бях в съблекалнята.
— Бихте ли добавили и тези, моля? — пита тя любезно продавачката. Дръпва дрехите от ръцете ми и й ги подава.
Жената ги сгъва старателно, пъха ги в найлонов плик и го подава на Саманта, която го протяга към мен. Поемам предпазливо плика.
— Дали да не си ходим вече? Момчетата трябва да ни вземат след час — казвам. Нямам търпение да се махна оттук.
Мати си поглежда телефона.
— Охо, права си. Да вървим.
Когато минаваме през залата със заведенията, внезапно ме обзема усещането, че някой ни наблюдава. Очите ми обхождат групичката тийнейджъри, които чакат на опашка пред Синабон20, уморената майка, повела три дечица със себе си, китаецът, който се храни и чете някаква книга, и накрая се спират върху фонтана, който се издига по средата.
От другата страна на фонтана стои някой.
Жена със сивееща коса, прибрана на кок.
Когато се приближаваме, осъзнавам, че познавам тази жена, в същия миг тя се надига и грабва чантата си с наведена глава, вероятно за да не я разпозная. Обаче все пак се сещам коя е. Срещнах я само преди седмица, в нощта на катастрофата.
Това е Даян, жената, която ме докара вкъщи.
Отдалечава се, преди да успея да извикам.
А защо имам странното чувство, че ме наблюдаваше?
Сядам отзад напълно глуха за гласовете на Мати и Саманта, които ентусиазирано обсъждат плана за довечера. Торбичката с подаръка от Сам лежи в скута ми. Забивам нокти в найлона, опитвайки се да проумея какво се бе случило току-що.
Защо Даян ще ме следи?
Явно нямам особено ведро изражение, понеже сестра ми поглежда назад и се намръщва.
— Какво има?
Насилвам се да се усмихна.
— А, нищо. Току-що се сетих, че имам тест по психология в понеделник. А изобщо не съм учила.
Саманта ме поглежда в огледалото, но не казва нищо.
— Е, имаш цял уикенд — отвръща небрежно Мати. — Не се тревожи.
— Няма.
Съвпадение е — казвам си. — Нищо повече.
Гледам невярващо в огледалото на гърба на вратата на стаята ми. Противно на всякакви вътрешни убеждения позволих на Саманта да ми направи косата и да ме гримира. Косата ми е накъдрена и тупирана до неузнаваемост. Буквално не поддава, когато я докосна. Имам сенки от клепачите до веждите си. Дори ми е сложила изкуствени мигли, от които ужасно ме сърби. Но посегна ли към тях, тя мигом ми се скарва.