И се озовава лице в лице с убиеца, нахлузил маска на палячо.
Момичето пищи, прави крачка назад, спъва се в постелката и пада. Виждаме как лъскавото острие се вдига във въздуха. И просвистява надолу. После пак. И пак.
Напълно несъзнателно сграбчвам ръкава на Ролинс. Очите ми са приковани в екрана.
Последният кадър показва ножа, опръскан с червени капки. После тръгват първите надписи. Сърцето ми бие лудо под ризата, нищо че съм гледала предишните филми от поредицата и имам представа какво ще се случи. Друго си е да гледаш на кино, а не в собствения си хол. Някак е по-страшно. По-наситено.
Тъкмо се каня да се приведа към Ролинс за коментар и виждам, че не само аз съм се вкопчила в него. От другата му страна Ана е стиснала ръката му и се старае да не гледа в екрана. А на устните му играе лека усмивка, сякаш му е безкрайно приятно.
Скачам към тоалетната. Толкова съм разстроена, че за малко да се спъна в Саманта на излизане от салона. Бързам към вратата й ярката светлина в коридора ме заслепява. За миг губя ориентация, но после виждам табелката за дамската тоалетна.
Няма защо да бързам. Лицето ми е мокро и осъзнавам, че плача, от което побеснявам още повече, понеже фактът, че някакво момиче държи Ролинс за ръката, далеч не е повод за рев. Дръпвам няколко парчета тоалетна хартия и избърсвам бузите си, после ги пускам в тоалетната.
Когато отварям вратата, заварвам Мати, която ме чака с тревожно изражение.
— Видях те да излизаш на пожар. Исках да проверя дали всичко е наред. Добре ли си?
Подсмърквам, надявайки се да не си личи, че съм плакала. Нали уж аз съм коравата. И уж аз се грижа за нея. Но я ми вижте сега с възтясното потниче и възкъсата пола как се късам да рева заради някакво момче. Направо не мога да се позная. Знаех си, че не трябва да обличам тия тъпи дрехи.
— Да, добре съм — казвам и я побутвам, за да стигна до мивката. — Ама май не съм в настроение за филм на ужасите.
Избърсвам ръце и хвърлям топката хартия в кофата. Обръщам се към Мати, която стои със скръстени ръце.
— Я стига глупости. Какво стана?
Въздъхвам подразнено.
— Ами просто… двамата с Ролинс открай време ходим заедно на такива филми, а ето че сега и Ана се появи в картинката. Уж му е само приятелка, ама непрекъснато се навърта около него. И е ясно като бял ден, че го харесва…
Мати ме стисва за рамото.
— Прекрасно знаеш, че Ролинс не си пада по Ана. Влюбен е в теб, откакто се познавате. И сляп да си, ще го видиш.
Думите й потвърждават казаното от самия Ролинс, но по някаква причина отказвам да повярвам. Може би защото той бе приел поканата на Ана, въпреки че би трябвало да му е ясно, че ще ми стане неприятно. А може би заради изражението му, когато тя го хвана за ръката по време на сцената с убийството.
Мати ме дръпва към вратата.
— Може ли вече да се връщам при Ръс? Заплаши, че ще изяде всички пуканки, ако се забавя.
Отскубвам се от ръката й.
— Ти се връщай. Искам да остана сама за малко.
В случай че се разрева отново — казвам си, но такова нещо не бих признала на глас.
Мати ме поглежда укорително, но ме пуска.
— Добре. Но не се бави много. Самосъжаленията не вършат никаква работа.
Тя си тръгва, но думите й продължават да отекват в главата ми. Естествено, че е права. Няма никакъв смисъл да седя в тоалетната и да рева цяла вечер.
Поемам си дълбоко въздух.
После дръпвам полата си надолу и излизам от банята, като леко се олюлявам на високите токчета, които обух по настояване на Саманта и Мати.
Ана успява да се сдържи да не докосва Ролинс през остатъка от филма. Не че си водя бележки или нещо такова. Лампите светват и аз бързам да се изправя, стиснала празната си чаша, за да я хвърля на излизане.
Ръс и Мати ни чакат отпред.
Саманта се прозява.
— Скучно беше.
— Не беше зле — възразява Ръс. — Обаче не може да се сравнява със „Злите мъртви“.
Ролинс го тупва по гърба.
— Знаех си, че с теб сме от една партия.
Мати си проверява съобщенията на телефона. Ако съдя по изражението й, май нещо не е наред. Оставям Ролинс и Ана да тръгнат към изхода, за да разбера какво става. Ръс се насочва към тоалетната.
Хващам я за лакътя.
Тя вдига глава.
— Реджина ми е писала.
Саманта рязко се разсънва.
— И?
Мати ни поглежда с разширени от ужас очи.