— Скоч е излязъл от комата.
Двайсет и осма глава
По пътя към къщи мълча.
Стомахът ми се свива от ужас. Ако Скоч действително е буден, нищо чудно да се разприказва. А ако е решил да говори, не е изключено да каже какво точно се случи в онази вечер на Лукаут Пойнт. Накарах Мати да се обади на Реджина за повече подробности, но тя не вдигна. Трябва да се прибера колкото се може по-бързо и да се плъзна в Скоч, за да разбера какво се случва.
Ана и Ролинс като че ли не забелязват, че мълча. Разгорещено обсъждат изненадващия финал на филма. Той твърди, че още в началото се е досетил какво ще стане, а тя го обвинява, че се прави на интересен.
— Може ли мен първа да откараш? — прекъсвам ги.
Ролинс ме поглежда смаяно.
— Мислех, че ще идем да пийнем кафе или нещо друго.
Правя гримаса.
— Заболя ме главата.
Това поне е вярно. Комбинацията от закачливия спор между Ана и Ролинс и мъчителните мисли за това какво ли разказва на полицаите Скоч точно в тази минута ми докарва чудесна мигрена.
Вдигнатата вежда на Ролинс ми подсказва, че не ми вярва, но все пак завива към нас. Напълно глуха за всичко, Ана продължава да дърдори, сякаш не съм казала нищо.
Няколко минути по-късно Ролинс паркира на алеята и Ана млъква, колкото да ми пожелае лека нощ. Когато слизам от колата, тя се измъква от задната седалка и се настанява отпред. Това ми стига, за да съжаля, че помолих Ролинс да остави първо мен. Сега двамата ще са заедно часове наред. Дали ще идат да пийнат нещо? Или пък на някое по-интимно местенце?
Не мога да мисля за това сега. Изтиквам мисълта от главата си.
Вкъщи заварвам Мати в кухнята да разказва на Лидия за киното. Когато ме вижда на прага, скоква и ме дръпва във фоайето.
— Защо се забави толкова?
— Реджина обади ли ти се?
— Не. Опитах още няколко пъти, обаче не вдига. Саманта каза, че ще мине през тях на път за вкъщи. Вий, страх ме е. Мислиш ли, че Скоч помни какво се случи? Ами ако каже на полицаите? Че сме били там?
Опитвам се да запазя самообладание, нищо че Мати дава глас на собствените ми страхове. Знам колко се тревожи да не загазя. Има начин да проверя какво точно се случва, но не мога да я посветя в тайната си. И без това твърде много я оплетох в тая бъркотия.
— Сигурна съм, че всичко ще е наред — опитвам се да я успокоя. — Най-вероятно не помни нищо.
Мати ме поглежда невярващо.
— Дори да помни, какво могат да направят полицаите? Да ме арестуват за някаква тъпа шега? — Не ми се иска да й казвам, че е възможно Скоч да сподели нещо далеч по-страшно. Например, че съм го бутнала от скалата. Не бях на себе си все пак. Възможно е действително да съм го бутнала. Или поне онзи, който е бил в тялото ми.
Лидия внезапно изниква от сенките в коридора.
От колко ли време стои там и дали е чула нещо съществено?
— Хайде, да вървим да си лягаме. — Правя няколко крачки към стълбите.
Мати неохотно тръгва след мен.
— Лека нощ, момичета — казва Лидия.
— Лека нощ — отвръща Мати.
Аз мълча.
Мати не успява да заспи цяла вечност. Не спира да се мята и да въздиша. Накрая, някъде след два часа, я чувам да прохърква. За миг се чудя дали да не се плъзна в Скоч оттук. В крайна сметка Мати спи. Но пък не бих искала да се събуди и да ме намери в безсъзнание.
Пъхам ръка под възглавницата и изваждам късчето лилав плат от балната ми рокля. Излизам на пръсти от стаята и тръгвам по притихналия коридор. За миг спирам пред стаята на Мати и проверявам дали под вратата свети. Лидия като че ли спи. Или поне не издава никакъв звук.
Заключвам се в банята, покатервам се във ваната и дръпвам завесата. В главата ми проблясва сцената от „Белег“ и цялата потрепервам. Възможно ли е в този миг в къщата ни да има убиец и да спи в стаята на сестра ми? Дали наистина Лидия се бе плъзнала в тялото ми и бе опитала да бутне Скоч в обятията на смъртта? И какво ли ще стори, когато разбере, че той се е събудил от комата?
Стисвам дрипавото късче плат до гърдите си и затварям очи, надявайки се ефектът от кофеина в безалкохолното да е отслабнал достатъчно, че да успея да се плъзна. Старая се да дишам бавно. Ваната е студена и кожата на ръцете ми настръхва.
Минава доста време.
Отварям очи, прехвърлям парченцето плат от едната ръка в другата.
Чакам.
Потривам плата в бузата си.