Изчаквам още малко.
Нищо не се случва.
Сигурна съм, че е минал поне час — може би дори два, — преди най-после да се откажа. Отчаяна, дърпам завесата и се изправям. Късчето плат кротува в дланта ми омачкано и изпотено. И напълно безполезно. А може би проблемът е в мен. Може би съм твърде превъзбудена, за да се плъзна.
Отключвам вратата и щраквам лампата на излизане.
По средата на пътя към спалнята чувам някакъв шум отдолу. Като звук на ключ в ключалка. Следващия звук няма как да сбъркам — отваря се входната врата. Шмугвам се в стаята си и дръпвам вратата. После притискам ухо в нея.
По стълбите се чуват стъпки. Леки стъпки, но все пак доловими.
Баща ми ли е? Дали не са го извикали в болницата посред нощ за някакъв спешен случай? Обикновено трополи доста по стълбите, учудващо шумен е за такъв слаб мъж.
Стъпките стигат коридора. Затаявам дъх и зачаквам да минат покрай мен, а после да чуя как изщраква вратата на баща ми.
Но се случва друго.
Стъпките приближават бавно, но упорито.
И продължават да се приближават, така че накрая съм убедена, че човекът стои точно пред вратата, дори ми се струва, че чувам как диша само на сантиметри от мен, зад тънката дъсчена преграда.
После продължава по коридора, отминава банята. Чувам вратата на Мати да се отваря и затваря. После тишина.
Лидия.
Поглеждам часовника на нощното шкафче. Минава три.
Какво, за бога, прави посред нощ?
На сутринта заварвам баща ми, Мати и Лидия в кухнята. Взимам си един банан и се облягам на плота. Лидия седи до масата в хавлията на баща ми. Очите й са обрамчени от тъмни кръгове. Отпива уморено от кафето си.
И баща ми не изглежда кой знае колко свеж. Движи се бавно, взима си купичка, кутия „Чириос“21 и мляко от хладилника. Мати го наблюдава известно време и накрая казва:
— Май не си се наспал особено, а, татко?
— Един от пациентите ми получи инфаркт — отвръща той. После се обръща към Лидия. — Благодаря, че ме закара, впрочем. Една от сестрите ме върна, когато й свърши смяната. Този уикенд ще купя нова кола. Не мога да разчитам други да ме возят.
— Не ми е проблем — казва Лидия. — С удоволствие го правя.
— Май няма да се справим за службата в девет — отбелязва баща ми и налива мляко в купичката.
Лидия почуква замислено чашата си за кафе.
— Няма ли втора служба в единайсет?
— Има, да. Искаш ли да отидем?
Тя се усмихва.
— Разбира се.
— Мати, ами ти?
Мен не ме пита. Не съм ходила от години.
— Става — отвръща сестра ми. Излапала е купичката си с „Фрут лупс“22 и сега допива млякото от дъното. — Отивам да се облека.
Изяждам последната хапка банан и хвърлям обелката.
Изчаквам Мати да си изплакне купичката и да я пъхне в миялната, после я дръпвам в коридора.
— Реджина обади ли ти се изобщо? — питам тихо.
Мати клати глава с тревожно изражение.
— Звъннах на Саманта, за да проверя дали е говорила с нея, но и нейният телефон се включи направо на гласова поща.
— По дяволите.
Решавам още веднъж да опитам да се плъзна в Скоч, когато всички тръгнат за църквата, но какво ще стане, ако не успея? Ами ако способността ми просто е изчезнала?
Мати явно забелязва притеснената ми физиономия, защото ме стисва за ръката.
— Хей, я си спомни какво ми каза снощи. Не се тревожи. Няма да те арестуват за едната шега. Нали така?
Залепвам усмивка на лицето си.
— Точно така.
След като баща ми, Лидия и Мати тръгват за църквата, грабвам късчето плат, просвам се на леглото и се напъвам да се плъзна в Скоч. Но се повтаря същото като снощи. Както и да застана, колкото и бавно да дишам, нищо не се получава.
Простенвам и мятам плата на земята.
На вратата се позвънява.
Изправям се рязко.
Кой може да звъни на вратата ни в неделя сутрин?
Втурвам се надолу с мисълта, че може да е Реджина. Може би идва да ни разкаже за Скоч. Отварям широко вратата, надявайки се именно тя да стои отвън.
Но не е Реджина.
Ролинс е и веднага ми става ясно, че нещо не е наред.
— Може ли да вляза? — Той прокарва нервно пръсти през косата си.
Осъзнавам, че откакто ме докара снощи, дори не съм се сещала за тях двамата с Ана. Взирам се в разтревоженото му лице и ме залива мрачно предчувствие. Случило ли се е нещо? Целунали ли са се? Или нещо повече?