Выбрать главу

Влизам и баща ми хлопва вратата зад гърба ми.

Лидия се усмихва насреща ми.

— Какви ги вършихте, докато ни нямаше? Нашите биха ме убили, ако поканя момче вкъщи, докато ги няма.

Побиват ме тръпки от странния й избор на думи.

Баща ми се обръща към мен.

— Знаеш ли, леля ти е права. Когато с Ролинс бяхте само приятели, не ми правеше впечатление, но е очевидно, че двамата сте се, ъ-ъ, сближили доста през последната седмица, и вече не ми е толкова комфортно да…

Вдигам ръка да го спра. Не съм в настроение да се караме за това точно сега.

— Добре, добре. Няма да каня Ролинс, докато те няма. Така става ли?

Той ме поглежда изненадано, сякаш не е очаквал така лесно да се съглася.

— Е, добре тогава. Гладна ли си? Мога да ти приготвя сандвич…

— Благодаря, но още ми държи от закуската. Мислех да погледам телевизия.

— Както искаш. Е, дами, аз съм скапан. Ще се кача горе да дремна малко. — И той се запътва към стълбите.

Двете с Лидия се споглеждаме неловко.

— Имаш ли нещо против да ти правя компания? — пита ме тя.

Свивам рамене.

— Както желаеш.

В хола сядаме в двата края на дивана. Включвам телевизора и прехвърлям каналите.

— О, върни малко — възкликва Лидия. — Обожавам „Градът на убийствата“.

Не се и съмнявам — мисля си.

Гледам как мустакатият детектив се опитва да разреши убийството на някаква монахиня, а вътрешно кипя. Тази жена си мисли, че може да пристигне в града ни, да убие дете и да се измъкне безнаказано? Вярно, това дете бе един от най-големите задници, които съм срещала в живота си, но не заслужаваше да умре. Никой не заслужава такова нещо.

Неспособна да се сдържам повече, се обръщам към Лидия.

— Знаеш ли, чичото на Ролинс работи в болницата. — Вглеждам се в чертите й, но тя като че ли е погълната от филма.

— А, така ли?

— Да. Та тази сутрин Ролинс дойде да ми съобщи нещо доста интересно.

Очите й за миг срещат моите.

— Така ли? Какво ти каза?

— Че Скоч Бекър е мъртъв.

Сега вече привличам вниманието й.

— Какво? Починал ли е?

— По-скоро е убит. Удушен, ако трябва да бъдем точни.

Лидия е великолепна актриса. Не мога да не й го призная.

— Колко ужасно!

— Да, действително е ужасно. Въобще страшна бъркотия. Защото колкото и да не го харесвах, задето се държа като пълно говедо миналата година, не исках да умира.

— Разбира се, че не си искала — възкликва Лидия с шокирано изражение. Ако не знаех с кого си имам работа, щях да се закълна, че е искрена. За миг дълбоката ми убеденост, че тя е убиецът, се пропуква, но после се сещам, че всичко сочи към нея. Мразеше Скоч заради отношението му към мен. А нощес, точно около часа на убийството, не си беше у дома. Нима можеше да е съвпадение?

— Престани да се правиш на невинна — казвам. — Знам, че ти си го убила.

Лидия трепва, сякаш съм я зашлевила.

— Била си в болницата снощи, точно по времето, когато е умрял.

— Вий, защо ще искам да убия това момче? — пита Лидия.

— Заради онова, което ми стори миналата година. Откакто пристигна, не спираш да се опитваш да ни влезеш под кожата. По този извратен начин ли реши да ни се харесаш?

— Не мога да повярвам, че ме обвиняваш в убийство! — Очите й пламват от гняв. — Знам, че досега не съм била най-добрата леля на света, но да решиш, че съм в състояние да убия момче в болницата? Не мога да повярвам.

И без да каже нищо повече, тя се обръща и хуква по стълбите. След секунда чувам вратата на Мати да се затръшва.

Сърцето болезнено удря в гърдите ми.

Чувам нови стъпки по стълбите. Баща ми влиза в хола с разтревожено лице.

— Какво става?

Налага се да разсъждавам бързо. Увесвам нос, сякаш съм безкрайно гузна, и пояснявам:

— Обвиних я, че се опитва да заеме мястото на мама. А тя се разстрои и се разплака.

Ъгълчетата на устните му увисват надолу.

— Вий, това не е в твой стил.

Скривам лице в шепи.

— Толкова ми липсва мама.

Той ме прегръща с една ръка.

— Май не ти е лесно напоследък. Мати така отчаяно копнее за женско присъствие, че моментално прие Лидия, но ти не си като нея, нали? — Струва ми се, че долавям известна гордост в гласа му. — Приличаш по-скоро на мен. Нужно ти е време, за да допуснеш хората до себе си.