Не бяха говорили за новите си отношения. Не си бяха казали „нека си останем приятели“, както правеха някои двойки, след като се разделяха. Грег си беше просто Грег — забавен, непосредствен. Елайза не искаше да му бъде само приятелка за нея „само добри приятели“ беше по-скоро смъртна присъда, обаче все пак по-добре да бъдат приятели, отколкото врагове или пък съвсем никакви. Затова тя весело разказваше как е прекарвала времето си. За успехите си на работа, за провалените си срещи.
— Доста си била заета — каза Грег и си запали цигара.
Но веднага я изгаси.
— Извинявай, не помислих за децата.
Прииска й се да го целуне. Всъщност искаше й се да го целуне още щом го видя сутринта, но в момента наистина много искаше да го целуне. Беше толкова мил.
— Все едно си станал различен човек — замислено каза тя.
— Това е добре.
— Защо го казваш?
— Е, май не ме харесваше много преди, нали?
— Не бих казала така — изчерви се Елайза.
— Но го каза. Неведнъж.
За пръв път този следобед настъпи неловко мълчание. Тя знаеше какво трябва да направи.
— Съжалявам — промърмори.
— Няма нищо. Ти само разби сърцето ми. — Цялото лице на Грег се смееше, освен очите му. В тях се четеше болка.
— Наистина съжалявам — каза Елайза този път по-ясно. — Все пак беше за добро, нали така?
— Точно така — кимна той, а след това престана да кима и попита: — Как точно?
Тя се изненада.
— Ами, ти изглеждаш чудесно, явно си много щастлив.
— Да. — Още едно кимване. Грег започна да си играе с пакета цигари, явно много му се пушеше. — Всъщност се чувствам ужасно.
— Не ме будалкай. Явно новата ти приятелка те прави много щастлив, очевидно ти влияе добре. Изглеждаш чудесно. Почистил си апартамента, дори Куче изглежда прекрасно.
Елайза изнизваше яростна омраза към тази проклетница.
— Нова приятелка ли?
— Не се опитвай да ме предпазваш. Семейство Бианки ми казаха. Нали ги знаеш какви са. Не могат да пазят тайна, ако ще животът им да зависи от това. Казаха, че е прекрасна.
Не искаше да се държи добре с това изчадие адово, с тази обсебваща вещица, но нямаше друг начин. Не искаше да отблъсне Грег.
— Нямам приятелка. Не разбирам за какво говориш — каза той.
— Нямаш ли?
— Не.
— Значи не излизаш с друга?
— Не. Не съм излизал с никоя, откакто се разделихме.
— Не си излизал с никоя? — попита Елайза. Бореше се с еуфорията, която заплашваше да избухне в главата и в сърцето й.
— Не, дори не съм ял с някого чипс.
— Но апартаментът беше почистен.
— Нали каза, че не обичаш да е разхвърлено. Замислих се над това и реших, че май имаш право.
Тя се зарадва на тази победа. Имаше чувството, че току-що е изненадала комисията, присъждаща наградите на MTV. Беше получила награди за всички категории: хип-хоп, поп, етно, рок, денс и дори брейкбийт. Беше победител! Той беше почистил апартамента си заради нея. Дори не бе ял чипс с никого, откакто го беше напуснала.
— Спал ли си с някоя? — внезапно попита тя.
— Да, аз съм от плът и кръв.
И двамата знаеха, че въпросът никак не е учтив.
— С колко?
Грег имаше избор. Можеше да каже истината и да рискува отново да я изгуби, защото ако правилно тълкуваше положението, Елайза все още се интересуваше от него — въпреки всичко, което бе направила, за да докаже противното. Можеше да й каже, че е спал с пет жени, но никоя от тях не е била от значение за него, и това щеше да е истината. Или пък можеше да се спре на не толкова обиден, но при все това реалистичен брой. Дали щеше да му повярва?
— Две, но не едновременно.
— Е, много ми олекна! — саркастично изрече тя.
Две, две, кипеше вътрешно Елайза. Не беше излизал с никого, обаче беше правил секс два пъти, а тя беше ходила на безброй срещи и беше правила секс само веднъж, при това доста незадоволително. Нямаше справедливост.
Копеле.
Само две. Две. Грег имаше фенки. Е, не бяха нищо особено, не бяха като почитателките на братята Галахър, обаче една-две готини мадами, които сервираха в „Лам енд Флаг“, където свиреше той, явно си падаха по него. А имаше и няколко момичета от Северен Лондон, които идваха, където и да свиреше. Освен това той беше прекрасен. Можеше да спи с много повече от две жени.