Марта не отговори. Не можеше да го помоли за такова нещо. Не можеше да контролира или да диктува нещата! Това не беше любов. Един ден той щеше да се събуди и ще се намрази, задето отглежда чужди деца, задето съботните му нощи зависят от неблагонадеждни и подвластни на хормоните бавачки.
Елайза смяташе, че това е щастливата карта на Марта и че сестра й трябва да окаже емоционален натиск.
— Виждала съм го с децата. Той ги обожава. Можеш да си послужиш с аргумента, че те вече са изгубили баща си — настояваше тя.
— Много почтено — саркастично отвърна Марта. — Освен това не са изгубили баща си. Майкъл живее на пет минути път.
Беше бясна на сестра си, но онова, което я вбесяваше най-много, беше фактът, че тя имаше право. Може би можеше да убеди Джак да остане. Той беше много любящ и почтен човек. Това заедно със сексуалната му разкрепостеност я оставяше почти безпомощна.
Ако той се събудеше, защото тя безмълвно плаче, заровила лице във възглавницата, тя не му признаваше, че причината затова е действителността, казваше, че е сънувала кошмар.
— Така ли, миличка? За какво?
Това я объркваше. Не разчиташе на такъв интерес.
— За далек20 — лъжеше тя.
Джак целуваше клепачите й и я притискаше към себе си, докато тя отново се унесе. Тялото му следваше извивките на нейното и потта им се задържаше смесена в свивките на коленете й. Щеше да й липсва топлината му. Марта знаеше, че ще й липсват още много други неща, свързани с Джак, освен смесването на потта им. Щеше да й липсва нежността му. Той непрекъснато я целуваше. Целуваше носа й, целуваше върховете на пръстите й, целуваше я по улиците, целуваше я в магазините, целуваше я в метрото, целуваше я всеки път, когато тя се обърнеше към него и му кажеше: „Целуни ме“. Което се случваше неприлично често.
Той беше един цял красив свят.
Щеше да й липсва способността му да вижда най-доброто в хората и в ситуациите. Щеше да й липсва ведрата му невъзмутимост. На децата щеше да им липсва енергията му — особено способността му безкрайно да ги носи на раменете си. Щяха да й липсват очите му, които преливаха от чувства. Щеше да й липсва движението на члена му вътре в нея. Щеше да й липсва чувството му за хумор, начинът, по който непрекъснато си спомняше някакви глупости. Щяха да й липсват дори глупавите му цитати от филми.
Вече се чувстваше изгубена.
И двамата говореха, че ще продължат да поддържат връзка. Чертаеха подробни планове какво ще правят, когато Марта и децата му отидат на гости. Но и двамата се съмняваха, че плановете им ще бъдат нещо повече от утешителни мечти. Нима тя можеше да наблюдава как Джак гради свой собствен живот, съвсем отделен от нейния? И най-вече, как щеше който и да е от тях да успее да си изгради нов живот, ако просто стоят на страничната линия и навестяват спомените си? Трябваше да скъсат напълно.
Беше започнала да обмисля как ще запълни празнината след заминаването му. Не искаше отново да преживява самотата, която я бе сполетяла, след като Майкъл ги бе напуснал. Сутрешното излизане на кафе не й се струваше особено привлекателно, би било по-забавно да излезе с приятелки някоя вечер в местната пицария и да изпият гарафа-две бяло вино. Щеше да запълни празнотата, като сама взима решения за грижите за децата, като си купи нов диван, постави допълнителни полици в детската стая или закара колата на сервиз. Възнамеряваше да прочете листовката с техническите инструкции, преди да отиде в сервиза. Макар да нямаше особена надежда да разбере напълно какво й говори механикът, искаше да бъде достатъчно убедителна, за да му попречи да я обере до шушка. Кандидатства за работа на половин ден като административен секретар в кварталното начално училище. Прекрасно съзнаваше, че това място няма перспективи за израстване в кариерата, но в училището имаше дневна забавачка, в която можеха да ходят Матю и Мейси, щеше да има дълга отпуска и учителките й допадаха.
Елайза се изнесе от дома на Марта и се върна при Грег. Това не беше изненада за никого другиго, освен за Елайза. Марта знаеше, че командаджийското, но приятелско присъствие на сестра й ще й липсва. Нямаше да й е лесно да живее сама, но беше време отново да си стъпи на краката. Всъщност може би за пръв път щеше да си стъпи на краката, но се чувстваше готова за това. Освен това си струваше да види блаженото щастие на Елайза и на Грег. Беше доволна, че коледното й желание се бе сбъднало.
Планираше да запълни празнината, като ускори процедурата по развода.
20
Зло същество, подобно на робот, от британския научнофантастичен телевизионен сериал „Доктор Ху“. — Б.пр.