Стигнаха до края на списъка и двамата въздъхнаха шумно. Бяха успели да уточнят последните подробности около развода си, без да се скарат. Беше нужно и двете страни доста да се сдържат, но в крайна сметка бяха успели. Спогледаха се и се усмихнаха.
— Глупаво е да се гордеем, че не сме се скарали, нали? — изрече Марта онова, което двамата си мислеха.
Той се усмихна и почти се засмя — тя се изненада, че по лицето на този мъж, когото вече смяташе за непознат, пробягват следи от някогашния Майкъл, нейният съпруг. Пое си въздух и изпита усещането, че ще потъне в тази интимност. Чувството продължи съвсем кратко, след това съпругът й отново изчезна и Марта се почувства странно ограбена, и се зачуди дали не си бе въобразила.
— Искаш ли чаша вино? — предложи тя. Не беше близнала алкохол, докато не свърши потенциално опасният разговор за пари, но сега й се искаше да пийне една чаша. Не беше сигурна дали пият, за да празнуват, или в памет на нещо минало.
— Чудесно — усмихна се Майкъл. Разхлаби вратовръзката си, както правеше обикновено. Жестът му беше тревожно познат. — Добре ли прекара в Ню Йорк?
Тя знаеше, че просто се опитва да се държи приятелски.
— Градът е удивителен.
— Нали? — съгласи се той.
— Не знам защо не съм ходила досега трябваше да те придружа на някое от многобройните ти пътувания.
— Може би трябваше.
Марта се смути. Майкъл никога не я бе канил на деловите си пътувания. Не искаше думите й да прозвучат критично или изпълнени със съжаление. Просто й беше трудно да намери неутрална територия.
— Щастлива ли си с Джак? — Това със сигурност не беше неутрална територия.
— Да — призна тя.
— Много бързо ми намери заместник — гласеше коментарът му.
Марта се замисли над думите му.
— Не гледам на нещата така. Джак не е ничий заместник. Той е… нещо важно само по себе си.
— Да не би да твърдиш, че не го сравняваш с мен?
Думите „често“ и „в негова полза“ се стрелнаха в съзнанието на Марта, но се въздържа и нищо не каза.
— Опитвам се да не го правя — отвърна много по-внимателно. Достатъчно се бяха наранявали. Не искаше да го боли повече от необходимото. Майкъл наистина бе разбил мечтите й, беше смазал сърцето й и беше унищожил познатия й живот. Но ако трябваше да бъде честна пред себе си — умение, което преоткриваше и на което се радваше — този изход я бе освободил. Беше разменила съпруга си за изкуствени татуировки, приказни светлинки, дълбока, изпълнена с любов и силна връзка, загорели бедра, изтъркани джинси и чувство за собствената си стойност.
Двамата млъкнаха. Марта се приближи до чекмеджето, за да намери тирбушона. Погледна през прозореца към красивата градина. Беше тъмно, но на светлината на кухненския прозорец успя да различи пролетните цветя, нарцисите и минзухарите, които най-сетне бяха цъфнали — слънчевите жълти и люлякови цветове танцуваха красиво във въздуха. Градината изглеждаше изпълнена с щастие и покой.
Той проследи погледа й.
— Елайза ми каза за работата на Джак в Щатите.
— Кога успя! — Тя се подразни, но за щастие стоеше с гръб към него и той нямаше как да разбере, освен ако не я наблюдаваше внимателно. Само тогава можеше да забележи лекото повдигане на раменете, когато през гърба й премина напрегната тръпка. Реши за не казва на Майкъл за решението си да не води децата в чужбина. Не искаше той да разтълкува погрешно постъпката й. Не го правеше заради него, правеше го заради Матю и Мейси.