Елайза беше готина мацка.
На два пъти през осемдесетте години, докато пилееше младостта си, като се забавляваше и пушеше „Марлборо лайтс“ пред магазина за алкохол, я бяха питали дали някога е мислила да стане модел. Което доказва, че подобни неща се случват.
— Шегувате се — бе отвърнала тя, бе грабнала училищната си чанта и се бе втурнала да издържи няколко матури и да се докопа до отлични оценки.
Умна мацка.
Елайза създаваше впечатлението, че е родена и израснала в Лондон. Дългите й крайници, хипарските й дрехи, високите й скули и задълбочените й познания за музикалната индустрия придаваха достоверност на тази заблуда. Само че не беше лондончанка. Беше от малко градче в централните графства, само че по-скоро би яла бурени, отколкото доброволно да осведоми някого за това. Носеше Лондон в сърцето си. Беше самоуверена, независима, своенравна и при необходимост, себична. Отличаваше се от истинските лондончани само по това, че все още изпадаше в захлас, когато гледаше Парламента, Биг Бен или моста „Уестминстър“. Не разбираше хората, които забързано прекосяваха моста, привели глави срещу вятъра, притиснали към гърдите си куфарчетата или лаптопите си като броня, която да ги предпазва от студа и навалицата.
Спомни си вълнението, когато осемнайсетгодишна пристигна в града, за да учи в „Сейнт Мартин“. Тогава любимото й място в Лондон беше Ковънт Гардън. Уханието на маслата за ароматерапия, което се смесваше с миризмата на зелева салата върху варени картофи, я омайваше. Сергиите, на които продаваха джинси „Ливайс“ втора употреба, и хората, предлагащи да ги предскажат съдбата за петаче, й се струваха някак хаотични, авангардни и творчески — пълна противоположност на родния й град. А сега никак не обичаше да помага на Грег да подреди сергията си на Епъл Маркет. Ковънт Гардън се променяше. Или по-скоро, изобщо не се променяше и точно в това беше проблемът. Мястото отдавна не бе върхът и сега изглеждаше на Елайза като неприятна смесица от всякакви джунджурии. На сергиите се продаваха неща, които предизвикваха у Елайза удивление и ужас. Кой ги купуваше? Кой би искал нещо подобно в дома си. Къде бяха изчезнали малките кокетни гостилнички, където поднасяха вкусен ябълков щрудел и мека нуга? Сега пред погледа й се точеха вериги пицарии, които си приличаха като две капки вода.
Грег обичаше Ковънт Гардън. Обичаше да се посмее, да се среща с хора, да разговаря за духовните свойства на кристалите и за други подобни неща, стига да печелеше достатъчно пари за бирата, цигарите и хипарски боядисаните си покривчици. Нямаше никакво желание да има корпоративна сметка в банка, да се ползва от грижите на частното здравеопазване или дори да притежава писалка „Мон Блан“. Елайза се питаше какво ли е да общуваш с хора, които се вайкат, че нямат добра чистачка.
Въздъхна и се опита да поразсее неудовлетворението си — застоял въздух дълбоко в дробовете й. Неудовлетворението, което бавно бе допълзяло до нея и я бе обзело, сега заплашваше да избухне. Да взриви всичко. Да ги раздели.
Опита да си спомни точно в кой момент бе започнала да гледа на Грег като на провал и кога бе започнало да й се струва, че подканящите я да отиде в леглото сини като есенно небе очи са по-скоро мързеливи, отколкото сладострастни. Преди й допадаше отношението му от типа „на кого му пука“. С благоговение приемаше факта, че той пише текстове за песни по стената на банята, обаче сега й се искаше Грег да разгледа палитрите за избор на цветове на боите „Дюлукс“. Всъщност болезнено се надяваше той да заговори за голф клубове, за пенсионни осигуровки и най-вече за сватба. Омръзнало й бе да живее като тийнейджърка.
Все пак Грег наистина беше секси.
Толкова секси, че дъхът и секваше. Имаше меки бедра и твърди устни. И макар да не й допадаше, че той се храни с пръсти, че продължава да носи кубинки и дълги палта от магазините за дрехи втора употреба — както бе правил и като деветнайсетгодишен — и че печели почти толкова, колкото и тогава, Елайза бе изключително признателна, че сексуалният му апетит бе по младежки силен.
Изключително признателна, но не и вечно признателна.
3.
— Идваш ли в леглото, скъпа?
Усмивката на Майкъл се опитваше да прикрие факта, че той е съвсем смазан. Издаваха го само бръчките: ъгълчетата на устата му — когато беше изморен, те някак си се скупчваха като притоците на река. Марта едновременно му съчувстваше и се дразнеше. Състояние, което човек може да постигне само след стабилна, положителна и дългогодишна връзка. Връзка, която бе съвсем мъничко… „скучна“, каза си Марта. Но побърза да замени думата със „сигурна“. Наистина съчувстваше на Майкъл, че е уморен. Той работеше много, както трябваше да правят всички големи бизнесмени, и вършеше всякакви важни неща за „Стандарт Ойл“, само дето тя не знаеше точно какви. Обаче въпреки всичко днес беше петък. А петък означаваше секс. Дори и след десет години брак петък означаваше секс. Майкъл несъмнено разбираше това.