На третия етаж обаче бе правен опит за освежаване, след като тя бе напуснала. Долната част на стените беше боядисана в бледолилаво, а нагоре, до тавана — в сивобелезникаво. Някогашните дървени врати бяха подменени с нови, от стомана и стъкло, матирано по средата, така че минаващият по коридора трудно би могъл да разбере какво точно става в стаите. Застанала пред вратата на номер 316, Карол си каза, че обстановката напомня повече на рекламна агенция, отколкото на полицейски участък.
Тя си пое дълбоко дъх, бутна вратата и влезе. Посрещнаха я няколко любопитни погледа, после лицата на хората срещу нея разцъфнаха в усмивки. Първи скочи на крака Дон Мерик, отскоро повишен в чин инспектор. Той беше работил с Карол по първия й случай със серийни убийства — случаят, който доказа на интересуващите се от този въпрос, че тя има необходимите заложби да доведе такова разследване докрай. Дон бе човек, на когото винаги можеше да се разчита — съзнанието за това изпълваше Карол с благодарност, докато той прекосяваше стаята, за да се ръкува с нея.
— Чудесно е, че сте отново при нас — той се пресегна и обхвана с дланта на свободната си ръка лакътя й, докато се ръкуваха. Въпреки че бе едър и доста по-висок от нея, тя установи със задоволство, че допирът му не я притеснява. — Очаквам с нетърпение да работим отново заедно.
Сержант Кевин Матюс бе застанал точно зад Мерик. Кевин бе успял да се реабилитира след една невероятно глупава постъпка, която едва не му струва кариерата. Макар именно тя да бе човекът, разкрил измамите му, Карол забеляза с удоволствие, че той като че ли си бе възвърнал увереността. Беше прекалено добър следовател, за да пропилее възможностите си в неангажиращите съзнанието задачи на униформен полицай. Карол се надяваше споменът, че някога имаха еднакъв чин, да не го дразни прекалено много.
— Кевин — каза тя приветливо. — Радвам се да те видя отново.
Бледата, осеяна с лунички кожа на лицето му пламна и той отвърна:
— Добре дошли отново в Брадфийлд.
Междувременно другите се бяха струпали около нея.
— Хубаво е да ви види отново човек, шефе — разнесе се женски глас някъде отзад. Карол се извърна и забеляза слабата фигурка на Пола Макинтайър, която я гледаше усмихнато. Следовател Макинтайър бе изпълнявала периферни задачи за екипа, разкрил психопата, който бе убил жестоко четирима млади мъже. По онова време тя само помагаше по съвместителство, но Карол не бе забравила, че Пола никога не пропускаше и най-незначителните подробности, и че имаше изключително добър подход при разпита на свидетели. Според Брандън тя междувременно се бе утвърдила като един от най-добрите специалисти по разпити в градската полиция. Карол съзнаваше отлично какво голямо значение имаше това умение при разследване на убийство, където никой никога не разполагаше с излишък от време. Умението да измъкнеш от свидетеля всичко, което знае, на определен етап можеше да бъде равностойно на спасяването на човешки живот.
Пола побутна напред тъмнокож мъж, който дотогава бе стоял зад нея.
— Следовател Еванс — каза тя. — Сам, това е главен инспектор Джордан.
Карол протегна ръка. Еванс сякаш се колебаеше дали да я поеме, а докато се ръкуваха, избягваше погледа й. Карол го огледа набързо, за да си състави някаква представа за него. Не беше много по-висок от нея; сигурно едва бе успял да покрие изисквания минимум за ръст при служба в полицията. Ситно къдравата му коса беше ниско подстригана, а чертите му по-скоро характерни за бялата раса, отколкото типично африкански. Кожата му имаше цвят на карамелизирана захар, а заострената къдрава брадичка му придаваше зрелост, която не хармонираше с гладкото, младежко лице. Тя си припомни бележките на Брандън за него: „Мълчаливо момче. Но когато наистина има какво да каже, не се притеснява да говори. Умен е и има способността не само да събира информация, но и да извлича от нея тъкмо това, което е необходимо. Има амбиция да стигне до върха, но я прикрива умело. Това означава, че ще е готов на всичко, за да ти бъде от полза“.
Явно щеше да се наложи да приеме преценката на Брандън на доверие.
Само една фигурка стоеше малко по-назад. По лицето на следовател Стейси Чен трептеше слаба, малко насилена усмивка. Тя беше непознатата величина. В наши дни всяка работна група имаше нужда от компютърен специалист, от човек, който да е в състояние да овладее обемите натрупвана информация. Карол бе помолила Брандън да й препоръча подходящ човек, и след двайсет и четири часа той предложи Стейси. „Има магистърска степен по информатика, справя се великолепно със системата и умее да извлича максимална полза от информацията. Не е общителна, но съзнава необходимостта да не се дели от хората, с които работи. Освен това и тя е амбициозна“.