Сандърс мълчеше, най-вече защото не знаеше какво да отговори. Една-единствена сълза се стече от ъгълчето на окото му надолу по бузата.
По-възрастният полицай кимна.
— Добре тогава. Полицай Маккий ще остане с вас, докато аз поогледам пътя надолу към морето. Няма да се бавя.
В болницата позволиха на Тони да си върви, останали с погрешното впечатление, че оттам той ще отиде право вкъщи и ще си легне. Вместо това той помоли шофьора на таксито да го откара в полицията. Беше уморен, имаше силни болки, но го чакаше още работа. Знаеше, че единствената практическа помощ, която можеше да окаже на Карол в търсенето на Пола, бе да я посъветва как да води разпита на Джен Шийлдс, за да пробие защитата й. Затова и дума не можеше да става да се прибере у дома.
Когато се появи в участъка, завари Карол погълната от мъчителен разговор с Джон Брандън. Джен Шийлдс отказваше да ползва услугите на защитник, отказваше и да говори при официален разпит. Появата на Тони предизвика у Брандън учудващо, но видимо облекчение.
— Как си? — попита той с приятелски загрижен тон.
— Сър — намеси се предупредително Карол.
— Знам, Карол, знам. Но нека все пак му обясня набързо положението.
— Сър, тази нощ доктор Хил имаше травматизиращо преживяване. Ранен е, изтощен и вероятно натъпкан с обезболяващи — каза тя настоятелно.
— Сложиха ми само местна упойка — възрази Тони. — Отказах да взема обезболяващи. Предположих, че трябва да бъда с ясно съзнание, след като ще трябва да давам обяснения дали съм подхвърлял улики и защо съм влязъл незаконно в чуждо жилище.
Карол извърна очи към тавана.
— Сега не му е нито времето, нито мястото за това — измърмори тя.
— Тони, положението е много необичайно — каза Брандън. — Знаеш, че Джен Шийлдс е в ареста. Но тя отказва да разговаря с когото и да било, освен с теб. Казва също, че ще се съгласи разпитът да бъде записван, но само при условие, че го водиш ти. Появи ли се друг, щяла да отговаря само с „без коментар“.
— А записът на проведен при тези условия разпит ще бъде ли приет като доказателство в съда? — попита Тони.
Брандън сви рамене.
— Не знам. Но смятам да оставя тази грижа на юристите. Това, което ме интересува, е да се доберем до Пола Макинтайър, докато е още жива. Ако Карол е права, значи Джен Шийлдс знае къде е Пола. Готов съм да поема риска разговорът ти с нея да се окаже безполезен като доказателство, стига благодарение на него да научим къде да търсим Пола. Какво ще кажеш?
— Струва ми се, че тя просто иска да те разиграва, Тони — намеси се Карол.
— Вероятно си права — отвърна той. — Но и Джон има право. Ако съществува и най-малкият шанс да спасим Пола, длъжен съм да се възползвам от него.
Тони прегледа за последен път записките на Сам Еванс относно разговора му с Хъни, после си пое дъх и влезе в стаята за разпити. Джен Шийлдс седеше край масата, на вид толкова спокойна, сякаш самата тя се канеше да разпитва някого. Докато той прекосяваше стаята, тя не го изпускаше от очи.
— Много мило от ваша страна, че се отбихте, доктор Хил — каза тя. — Имам основания да считам, че двамата скоро ще си разменим позициите — веднага щом успея да убедя друг следовател освен главен инспектор Джордан да огледа доказателствата. Не твърдя, че двамата сте се споразумели. Не, смятам дори, че вие сте действали изцяло по своя инициатива. Но тъй като сте направили всичко това заради нея, тя сигурно счита, че е редно да ви защити.
— Спести си всичко това за записа — отвърна той любезно, натискайки едновременно двете копчета, съгласно инструкциите. После изреди часа, датата и имената на присъстващите и добави: — Може ли да обясниш условията, при които се провежда разпитът — заради записа?
— Разбира се. Засега отказвам да се ползвам от правото си на юридическа защита. Отказвам и да разговарям с представители на полицията, и настоях да разговарям с вас, доктор Хил. Причината за това е, че държа да се изправя лице в лице с човека, нахлул незаконно в дома ми и подхвърлил там инкриминиращи ме улики.
— Струва ми се, че не съм срещал по-пристрастен към властта човек от теб — каза Тони спокойно, както би повел приятелски разговор. — Кога започна това? Какъв беше моментът, който те накара да разбереш, че при раздаването животът ти е подхвърлил слаби карти? Как осъзна, че властта не се дава даром, че трябва да бъде завоювана? Кое те накара да прецениш, че си в състояние да проникваш в душите на другите и да отнемаш тяхната воля, за да се възползваш от нея? Как научи техниките на хипнозата, които си ползвала, за да обработиш Дерек и Карл? Предупреждавам те, Джен, оттук нататък няма да ти е леко. Защото за теб властта е като наркотик, нали? Не можеш да се откажеш от нея, прав ли съм? Дори сега, когато дълбоко в себе си знаеш, че всичко е свършено, не можеш да се лишиш от възможността да разиграваш сцени на надмощие.