— Интересна мисъл, Джен. Все пак съществува един човек, който може да изясни този въпрос. В момента, в който разбере, че Гласът не е всевластното същество от представите му, когато узнае, че сме те арестували, Дерек Тайлър ще проговори. Дерек е жив и здрав, и мога да ти гарантирам, че ще говори.
Този път в усмивката й се прокрадна жестокост, очите й потъмняха от злорад присмех.
— На ваше място не бих била толкова сигурна в това. Всъщност не бих била сигурна в нищо от казаното дотук.
Ледените пръсти на страха сграбчиха сърцето му. Видя пред себе си Джен Шийлдс, която го беше чакала, облегната на стената в коридора на „Брадфийлд Мур“. Колко дълго го беше чакала там? Дали беше успяла да види Дерек Тайлър? Дали бе имала възможността да активира някакво внушение, заложено отдавна в съзнанието му?
— Какво става, докторе? — осведоми се Джен, видимо наслаждавайки се на изписалото се по лицето му объркване. — Като че ли си припомнихте нещо?
Тони скочи на крака и излезе тичешком в коридора. В същия момент и Карол излезе от стаята, в която наблюдаваше разпита. Срещнаха се в коридора.
— Тя дойде да ме вземе от „Брадфийлд Мур“ — каза той припряно, извади мобилния си телефон и набра с една ръка номера на болницата. — На телефона е доктор Хил. Трябва веднага да разговарям с дежурния санитар. — Той се обърна към Карол, докато чакаше да го свържат. — Трябва да отидеш веднага там. Доведете тук Дерек Тайлър. Някой трябва да стои неотклонно при него — двайсет и четири часа в денонощието, седем дни в седмицата, докато успея да го убедя да даде показания. Не бива да остава сам. Тя го е програмирала да се самоунищожи — той заговори отново по телефона. — Винсънт? На телефона е Тони Хил. Случаят е много важен. Как е днес Дерек Тайлър?
— Странно, че питате именно за него, докторе. Стори ми се много оживен, едва ли не весел. Мълчеше, както винаги, но в поведението му се забелязваше оживление.
— Кога го видя за последен път?
— Доколкото си спомням, когато изгасихме осветлението. Не сме имали основание да го проверяваме след това.
„Да му се не види“.
— Винсънт, мога ли да те помоля за една услуга? Можеш ли да идеш и да видиш как е Тайлър? Но сега, незабавно.
Чойекът отсреща заговори малко учудено.
— Разбира се, но…
— И виж какво, Винсънт, обади ми се веднага след като го видиш.
Той изключи телефона.
— Карол, защо си още тук? Трябва да стигнем до Тайлър, преди да е станало късно. Трябва да говоря с него.
— Няма ли да е по-добре ти да идеш там и да говориш с него на място?
Той поклати глава.
— Там наблюдават потенциалните самоубийци на всеки петнайсет минути. Но ако го вземем тук, можем да сложим при него някой, който изобщо да не го изпуска от очи. Точно това ни е необходимо, ако искаме той да остане жив. Карол, трябва да ми се довериш за тези неща.
Тя се поколеба още миг, после каза:
— Добре, така да бъде.
Тръгна забързано по коридора, а Тони влезе в стаята за наблюдение. Вгледа се през огледалния прозорец в привидно напълно спокойната Джен Шийлдс. Арогантността й беше невероятна. Дори когато разбра, че прякорът й бе станал известен на хората, водещи разследването, не се беше уплашила, не беше побягнала. Продължи да работи спокойно и невъзмутимо, разчиствайки всеки потенциален повод за неприятности. Това, което го плашеше, бе нейната увереност в собствената й непобедимост. Тя като че ли имаше готов отговор за всичко. Тони се опасяваше, че ще съумее да накара съдебните заседатели да я харесат дотолкова, че да я оправдаят. Или поне да й простят.
Минутите минаваха, а Тони ставаше все по-неспокоен. Колкото по-дълго чакаше, толкова повече се убеждаваше, че е станало най-лошото. На санитаря му трябваха не повече от четири-пет минути, за да стигне до стаята на Тайлър. Една минута, за да провери дали всичко е наред, после още пет минути, докато се върне. Десетина минути, не повече. Толкова бяха необходими на Винсънт, и след това трябваше да му се обади, ако всичко беше наред.
Но десетте минути станаха петнайсет, петнайсетте се проточиха до двайсет. Когато телефонът му най-сетне иззвъня, Тони едва не го изпусна, опитвайки се да го включи с лявата си ръка.
— Ало? Винсънт?
— Аз съм — каза отсреща Карол. Тези две думи бяха достатъчни на Тони.
— По дяволите — отвърна той.
— Пристигнах тук преди пет минути — продължи тя. — Всичко тук е нагоре с краката. Току-що бяха открили Дерек Тайлър мъртъв в стаята му. Казват, че си бил глътнал езика.