Карол отпусна глава на волана и почувства болката от напрегнатите мускули да се разпростира по раменете й в поредица от спазми. Не можеше да се справи с Джен Шийлдс. Нима тази жена беше в състояние да се измъкне от всякакви уличаващи я доказателства? Очевидно беше използвала целия си професионален опит, за да си изработи съвършените обяснения и извинения за всеки аспект от престъпната си дейност. Карол беше привикнала на първоначалното перчене на заловените престъпници, но това тук излизаше извън границите на обикновената самоувереност и достигаше своеобразна, макар и деформирана, убедителност.
Но с всичко това тя би могла да се примири, ако само успееше да прибере Пола жива у дома. Но шансовете в това отношение сега не бяха по-големи, отколкото в който и да било друг момент след отвличането й.
Тя изправи уморено рамене и запали двигателя. В същия момент мобилният й телефон зазвъня.
— Карол Джордан — обади се тя с глух глас.
— Стейси е — чу се отсреща. — Струва ми се, че открих.
— Какво си открила? — Карол не смееше да повярва.
— Открих къде е Пола — в един апартамент на Сайтрън Лейн номер петнайсет, в Темпъл Фийлдс. Наемният договор е сключен на името на Карл Макензи. Наши хора са влизали там още в нощта на отвличането, но сержант Шийлдс е водела претърсването и казала, че няма нищо подозрително.
Карол почувства, че гърлото й се свива от вълнение.
— Благодаря ти, Стейси — каза тя с усилие, преди сълзите да я задавят окончателно. — Аз поемам нещата.
Изключи телефона и се обади на Мерик. Никакъв отговор. Къде, по дяволите, се беше дянал? Сега нямаше време да го търси, но хубаво щеше да го насоли, когато най-сетне се появеше. Ругаейки под нос Мерик, Карол опита с номера на Кевин. Той отговори на второто позвъняване.
— Кевин, тръгвай към Темпъл Фийлдс, Сайтрън Лейн номер петнайсет. Ще се срещнем там. Доведи цял екип. Не влизайте, повтарям, не влизайте вътре, преди да съм дошла аз. Ясно ли е?
Тя затвори телефона, включи на скорост и посегна към микрофона на радиостанцията.
— Главен инспектор Карол Джордан до централата. Пратете екип за спешна медицинска помощ на Сайтрън Лейн петнайсет, Темпъл Фийлдс. Повтарям, пратете екип за спешна медицинска помощ на Сайтрън Лейн номер петнайсет, Темпъл Фийлдс. Край.
Радиостанцията запука в отговор.
— Освен това да дойде някой с комплект клещи — допълни Карол.
— Клещи ли? — повтори операторът.
— Да, резачи — от онези, които могат да режат белезници.
Помещението се намираше на третия етаж. Както бе казала Стейси, Джен Шийлдс бе тази, която бе обявила, че в сградата зад каменния зид няма нищо подозрително. Но дори да не бе успяла да уреди тя да ръководи претърсването там, би било лесно за полицаите да не забележат съществуванието му в бързината. По някое време някой от обитателите беше поставил на входа двойна врата. Когато се отвореше вратата на стълбищната площадка, отзад се виждаше недълбоко помещение, подобно на килер с прашни рафтове. Но ако се вгледаше по-внимателно, човек забелязваше скритата под един рафт ключалка и хлътналата в специална вдлъбнатина дръжка. Сградата беше от тези, чиито наематели трябваше да бъдат разпитани заедно с наемодателите. Най-много след още един ден щяха при всички положения да свържат името на Карл Макензи с жилището.
Кевин Матюс и Сам Еванс се хвърлиха с все сили върху вътрешната врата. Тя рухна и се превърна в купчина трески и прах. Карол си проправи път и влезе първа. Сърцето й се беше качило в гърлото. Първоначално й се стори, че е много късно. Пола лежеше напълно неподвижно, със затворени очи. Стаята беше вмирисана на пот и урина.
— Махнете белезниците! — нареди Карол и дръпна чаршафа за единия край, освобождавайки го достатъчно, за да прикрие голотата на Пола. Еванс притича покрай нея с клещи в ръце и изпъшка:
— Господи, Пола! — докато режеше веригата на белезниците.
В стаята нахлуха хората от екипа за спешна помощ, и веднага помолиха да им бъде освободено място, за да си вършат работата. Карол се наведе над Пола и я погали по главата. Кожата й беше гореща от високата температура. Сърцето на Карол подскочи от облекчение. Тя отстъпи назад, за да остави лекарите да си вършат работата, точно в момента, когато Еванс успя да среже последната верига.
— Как е тя? — попита тревожно Карол, когато започна прегледът.