Е, това няма да се повтаря — каза си той. — Ще се погрижа семейството ми да се запази, каквато и да е цената.
Когато церемонията приключи и монасите им върнаха дъщеря им, тя беше поруменяла от вълнение и хубавата й коса миришеше на дим. Семейството се събра на малкото площадче пред храма, под ярката и чиста слънчева светлина, за която почти бяха забравили, докато бяха вътре. Щяха да отидат в къщата на леля му, която беше само на няколко преки и където щеше да има семейно угощение с храна, осигурена от всички — оскъдните припаси, които заедно бяха успели да съберат.
Рийс вървеше с Бан и неговото семейство. Играеше си с Ариале и сина им. От време на време двете с Марлий си бъбреха за церемонията и за дреболии, докато звукът на оръдията отекваше на юг толкова постоянно, че за Бан беше ясно, че това е просто ежедневната размяна на изстрели между двете страни. Помисли си, че може би засега манианците са се отказали да нападат, и му се прииска действително да е така.
Двамата с Марлий вървяха хванати за ръце, докато Рийс носеше дъщеря им, а синът им вървеше отзад. Марлий го погледна, сякаш го приканваше: Хайде, попитай я. Бан кимна.
— Имаш ли новини от Нико? — обърна се той към Рийс.
Тя намести Ариале по-удобно на хълбока си и отвърна:
— Миналата седмица пристигна писмо. Изглеждаше така, сякаш е било на дъното на морето. Не можах да разчета какво пише, но да, беше от Нико. Личеше си по ужасния почерк.
— Най-сетне добри новини — отбеляза Марлий, — нищо, че не си успяла да го прочетеш. Сигурна съм, че е добре, където и да е.
Марлий остави думите си да увиснат във въздуха с надеждата, че Рийс може да им разкрие повече за това, къде е заминал Нико, но тя не го направи.
След като напуснаха площада, те видяха един съмнителен на вид монах, който клечеше на земята с купичка пред себе си. Мъжът беше на средна възраст и се изправи, когато видя групата да се приближава. Застана пред тях, предложи благословията си и разтърси купата си. Като се изключи мърлявата му роба, той почти не приличаше на свещеник. По лицето му, от челото до брадичката, преминаваше синкав белег. Главата му не беше бръсната от дни.
Бан осъзна, че това е поредният фалшив монах. Откакто съветът беше обявил, че всякаква просия е незаконна, с изключение на случаите, когато е на религиозна основа, много отчаяни мъже като този бяха навлекли роби и бяха обръснали главите си, за да се преструват на монаси.
„Проклет измамник!“ — помисли си Бан и внезапно и необяснимо кръвта му кипна.
— Благословени да сте — достатъчно любезно рече мъжът в черна роба и няколкото монети в купата му издрънчаха.
Бан бутна нарочно фалшивия монах, но го направи по-силно, отколкото беше възнамерявал. От устата на мъжа се разнесе вик на изненада, купата му се претърколи на земята и монетите се разпиляха, блестящи под слънчевата светлина.
Цялото семейство спря и зяпна Бан и възмутения монах. Синът му Джуно примигна, вперил очи в баща си.
Съжалявам — искаше да каже Бан на всички тях, — миналата нощ наблюдавах как нашите хора умират, докато всички вие спяхте в безопасност по леглата си благодарение на тях. Тази сутрин пък чуках млада курва, която вероятно е заразена с кой знае какви болести, докарана до този хал от бедността и извратените желания на неверен съпруг като мен.
Но не го направи. Не и днес. Вместо това се усмихна извинително като добър съпруг и баща, хвана сина си за ръка и продължи напред.
Шей Мади
Главният бияч се наслаждаваше на работата си. Поне на Нико му се стори така, когато якият мъж го извлече грубо от клетката под стадиона, където го държаха, като от време на време злобно повтаряше думата „рьошун“ с пълните си мръсни устни, сякаш тя бе най-лошата от всички ругатни. Камшикът му се стовари два пъти върху гърба на Нико, макар младият мъж почти да не го усети. Беше просто поредната от многото болки.
— Върви! — каза той и блъсна Нико през ръждясалата врата на клетката.
Младежът тръгна, препъвайки се, през тесния проход. Видя, че след не повече от шест крачки има друга плъзгаща се врата, която беше отворена отвън.
Един пазач го смушка през решетката с дървена вила. Въпреки че върховете й бяха тъпи, убождането беше болезнено и принуди Нико да мине от другата страна.
Той се спъна в простряно тяло и падна на пода, ожулвайки коленете си. Изкрещя в агония, когато нова болка прониза натрошената му ръка.