Град Ку’ос беше развълнуван от тези предположения и от несигурността и макар че вероятно беше достатъчно сигурно място за онези, които го наричаха свой дом, улиците му бяха опасни за останалите. Барача, неговият ученик, дъщеря му и Аш, който все още беше в безсъзнание, бяха преследвани. Трябваше да напуснат града, и то час по-скоро.
Но пристанищата бяха затворени.
Тъй като нямаха друг избор, потърсиха място, където да се скрият. Щяха да изчакат корабоплаването да бъде разрешено. Смятаха, че това е въпрос най-много на седмици. Градът разчиташе на морската търговия за оцеляването си. Не можеше дълго да се задушава по този начин.
Откриха един изоставен склад недалеч от заливчето, където бяха кремирали тялото на Нико. Дървената част от сградата беше частично изгоряла при пожар, който беше унищожил по-голямата част от северната и западната й страна. Но частите, които гледаха към морето, все още имаха покрив и сред почернелите им развалини бегълците намериха няколко ъглови стаи, които бяха сравнително незасегнати.
Скриха се там и зачакаха, като се грижеха, доколкото могат, за Аш.
Старият рьошун беше изпаднал в безсъзнание. Дишането му беше плитко, но равномерно. Не издаваше никакви звуци и не помръдваше. Понякога клепачите му потрепваха, сякаш сънуваше.
През повечето дни Барача седеше в склада и наблюдаваше морето през един от избитите прозорци. Когато не правеше това, той крачеше напред-назад в ограниченото пространство на по-вътрешната стая и тихо проклинаше загубата на ръката си. Както и да страдаше, колкото и голяма да беше болката, той я прикриваше по свой начин, присъщ само на алхази. Поне изглеждаше, че чуканът на ръката му зараства добре.
Той рядко поглеждаше към Аш, който лежеше безжизнен и измършавял върху своя сламеник. Сякаш всячески се стремеше да избягва възрастния мъж в това състояние на слабост и то по някакъв начин го ужасяваше.
— Надявам се никога да не се разболея, ако ти ще трябва да се грижиш за мен — смъмри го една сутрин Сересе, забелязвайки липсата му на загриженост към стареца.
Аш лежеше в единия край на стаята, а Барача седеше до прозореца в другия. Тя изстискваше вода в устата на Аш от една накисната кърпа и не видя, че баща й се обърна и я погледна начумерено.
Барача си помисли, че може би по онова време е била твърде малка, за да помни как майка й лежа в безсъзнание в продължение на една седмица, преди да умре.
А може би — каза ехото в мислите му — си го спомня много добре и просто е по-силна от теб.
Осъзна, че това е истината, тя сякаш го накара да се смали и той извърна поглед.
Дните се превърнаха в седмици. Всички бяха неспокойни и напрегнати и скърбяха посвоему. Започнаха да разговорят по-сопнато помежду си. Често им се налагаше да спират внезапните си спорове от страх да не издадат присъствието си. Караха се кой яде повече храна или пие повече вода. Спореха кой трябва да изхвърли кофата, която използваха за гърне, или да наблюдава за неочаквани посетители, кой да готви и да почиства, или пък просто кой къде да спи. Дори се караха по време на ежедневните си игри на раш, в които залозите бяха храна и вършенето на домакинската работа. Понякога почти се сбиваха заради игрите на карти, обвинявайки се взаимно, че мамят или че правят тайни коалиции помежду си. Всички бяха възмутени, а губещият огорчено се изолираше встрани.
По време на един от тези разгорещени спорове в края на втората седмица, когато тримата си крещяха един на друг с пламнали лица, от ъгъла на стаята се разнесе глас, който любезно ги помоли да млъкнат.
Беше Аш, който седеше върху сламеника, в очите му се четеше раздразнение.
— Учителю Аш! — възкликна Алеас.
— Да — отвърна Аш, сякаш потвърждаваше, че това наистина е той.
Тъй като пристанищата бяха затворени и корабите не можеха да ги напускат, по-малко капитани бяха склонни да отплават към остров Ку’ос с товарите си, а онези, които все пак акостираха, неизбежно продаваха стоките си на баснословни цени.
Вследствие на това цените в града стигна до нива, които можеха да си позволят само заможните хора. На четиринайсетия ден от блокадата, която Ку’ос сам си беше наложил, избухнаха бунтове заради недостига на храна. Един квартал със складове в северната част беше сринат със земята. Из целия град бушуваха пожари. Улиците бяха барикадирани. На Площада на наказанията кавалерията съсече двеста души, които искаха хляб. Повечето от тях бяха гладни жени и деца.