На следващия ден пристанищата бяха отворени.
В този ден Храмът на чувстващите беше пуст, като се изключат онези, които живееха зад стените му, защото матриархът беше заповядала всички развлечения да бъдат прекратени, докато градът е в траур заради загубата на сина й.
Че не смяташе, че смъртта на Киркус е кой знае каква загуба. Той много добре познаваше природата на младия мъж.
Киркус беше разглезен глупак с мания за величие, който причиняваше поразии, където и да отидеше, докато чакаше майка си да се оттегли и да му позволи да заеме трона. Кой знае какви чудовищни беди щеше да сътвори, ако беше заел поста на Свети патриарх. Ако беше доживял да получи тази титла, щеше да е първият патриарх, роден и отгледан за тази роля — всички предишни владетели си бяха пробили път до върха със зъби и нокти и се бяха вкопчили с все сили да се задържат там колкото се може по-дълго. Никой от тях не беше оцелял достатъчно дълго, за да предаде трона на някой от потомците си — толкова ожесточена беше борбата за него.
Че беше смаян от новината за смъртта на младия мъж, когато се върна в Ку’ос. Не толкова от самата му гибел, колкото от факта, че рьошуните са успели да постигнат нещо такова. От професионална гледна точка той не можеше да се сдържи да не им се възхити. Директна фронтална атака на самия Храм на шепотите — когато беше чул разказите на свидетелите, беше изумен от дързостта на това начинание. Никой не го беше предвидил, още по-малко Че. Имперските дипломати бяха обучени да използват по-изтънчени методи — те не прилагаха такъв директен подход.
Тук, в Храма на чувстващите, майката на Че беше ужасена от онова, което тя възприемаше като истинска трагедия за империята. По някакъв начин тя се смяташе за лично засегната от случващото се в Храма на шепотите, особено когато то касаеше самия матриарх. Без съмнение това беше следствие от разговорите в леглото, които толкова често водеше с жреците на храма. Че знаеше, че тя привлича клиенти от по-висока класа в сравнение с останалите жени.
— Днес кожата ти изглежда ужасно — смъмри го тя, докато седяха до фонтана на седмия етаж на Храма на чувстващите.
— Благодаря ти, че ми го напомни, майко.
— Не се грижиш за себе си. Имаш изтощен вид.
Той отдръпна лице от докосването на меките й пръсти.
— Бях на път — отвърна той — във връзка с дипломатични проблеми. Имаше трудности.
— Имам своите източници и знам, че си се върнал още преди дни. Би трябвало досега да си си починал добре.
Въздухът тук беше прохладен, освежен от малките водопади на фонтана. Че можеше да види отражението си върху повърхността на езерцето, но то беше замъглено. Той разсеяно прокара върховете на пръстите си през набраздената от вълнички вода.
— Не спя добре — призна накрая.
Майка му се вгледа по-внимателно в него. Втренченият й поглед го накара да се почувства неудобно и той отказа да я погледне в очите.
— Безпокои ли те нещо?
Че вдигна поглед. В другия край на залата седяха няколко евнуси, които клюкарстваха помежду си. Думите им едва се чуваха на фона на плисъка от фонтана, но въпреки това той сниши глас, преди да заговори.
— Майко — започна той, след което направи пауза, мъчейки се да изрече думите, които искаше да каже. — Някога мислила ли си да напуснеш това място?
— Да напусна храма? — примигна изненадано тя.
— Ку’ос, майко. Орденът на Ман. Никога ли не си мислила, че можем да зарежем всичко това и да живеем както ние изберем?
Тя хвърли бърз поглед към евнусите.
— Да не си си загубил ума? — изсъска тя и се наведе по-близо до него. — Да напусна ордена? Какво те е прихванало да говориш такива неща? Защо бих искала да напусна дома си?
Че извърна поглед от пламтящите й очи. Тя възвърна самообладанието си.
— Сине мой, независимо дали ти харесва, или не, този живот ме устройва. Тук съм в безопасност. Мога да имам каквото пожелая. И в замяна на това мога с нещо да допринеса посвоему за общото добруване на Ман. Тук имат нужда от мен. Ценят ме.
— Ти си уличница — отвърна той, преди да успее да се спре.
Усети жилещата й плесница върху лицето си. Евнусите спряха да бъбрят и погледнаха към тях от другата страна на фонтана.
— Гледайте си вашата работа — предупреди ги Че и те бързо извърнаха погледи.
— Майко — опита той отново, този път по-тихо, — тук си в опасност. Трябва да знаеш това. Ти си онова, с което те ме държат в подчинение.